Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Така ли?

- Във Вирджиния е.

- Вирджиния.

- Ще се преместим във Вирджиния.

- Вирджиния - промълвих. - Защо?

- За да сме близо до теб, глупчо.

Тя сияеше.

- Е, кажи нещо - подкани ме. - Изненада ли се?

Меко казано.

Точно в този момент мобилният ми телефон звънна. Беше Дарвин.

Дарвин попита.

- Как я караш, Козмо?

- Моля?

- Името ти за пътуването. Козмо Бърлап - засмя се. - Харесва ли ти?

Покрих слушалката с ръка и прошепнах на Катлийн.

- По работа е, веднага се връщам.

Бързо се отдалечих от масата и намерих закътано ъгълче зад бара.

- Ще пътуваш с пътнически самолет от Денвър до Да- лас.

- Какво? Кога?

- Утре следобед.

- Не мога. Имам някои дела.

- Хич не се опитвай, Крийд. Не си спомням откога не си имал поръчка, мамка му. А като ти притрябва екип от експерти за някое от безумните ти проучвания или хели­коптер в Западна Пустош, за да те закара в болница? На кого се обаждаш тогава?

Въздъхнах.

- На теб.

- Кой винаги ти откликва? Кажи го!

- Ти.

- Дяволски си прав. Ту ти трябва безпилотен самолет, ту спешно разчистване на местопрестъпление за задача, която не е възложена от Национална сигурност, ту пък шибаното импулсно лазерно оръжие, монтирано на Ха- мър в Калифорния само с два часа предизвестие.

- Достатъчно добре се аргументира - признах.

- Така е, дявол да го вземе. Искаш ли да запазиш лук­созния си начин на живот?

- „Луксозен“ е мъничко преувеличено.

- Домъкни си задника в Денвър още тази вечер!

- Може ли да пътувам с „Гълфстрийм“?

- Лиърджет 6о.

- Добра машина - казах. - Та какво за този Козмо?

- Козмо Бърлап. Летиш под това име в първа класа.

- Това ли ти е представата за шега? - попитах.

- Точно така.

- Куца ти чувството за хумор, ако питаш мен.

- Хей, искаш ли да си смениш работата? Може да се уреди на мига, приятел. Как ти звучи това: аз да чукам счетоводителката, а ти да се разправяш с темерута Доно­ван Крийд. Тогава ти ще си този, който измисля забавни­те имена.

- Ъхъ.

- Не те уцелих в подходящ момент ли? Преча на любов­ния ти живот? Преча ти да припечелиш един милион от странични доходи? Их, да му се не види. Майната ти!

Моментът беше неподходящ. Кали разчиташе на мен Да открия Тара Сийгъл в Бостън, бях го планирал за утре, след като се наспя добре. Бях прекарал дълъг ден - погре­бението, Кимбърли, бурята, полетите, късната вечеря с Катлийн. Не ми се и помисляше за четири-часов полет до Денвър с прекачване за Далас.

Попитах:

- Как да го разбирам това да чукаш счетоводителката?

Момичето, което седеше до мен, не откъсваше поглед от бижутата ми. Тъкмо се бяхме наместили удобно и ето, направи го отново.

- По работа или за забавление? - попитах.

Крайчетата на устата ѝ леко се повдигнаха. Не беше точно усмивка, но не беше и мръщене.

- Боя се, че по работа. А вие?

- И аз. Между другото, казвам се Козмо.

Тя се разсмя и в ъгълчетата на очите ѝ се образуваха бръчици. После вдигна поглед и забеляза, че не се смея.

- О - смути се, - сериозно говорите.

Отправих ѝ тъжна усмивка.

- Проклинам родителите си всеки божи ден. А вие?

Тя се изкиска.

- Та аз дори не познавам родителите ви - отвърна.

И аз се позасмях.

- Това си го биваше.

- Благодаря. Аз съм Алисън Силис.

Не спирам да се учудвам колко много лична инфор­мация споделят хората с абсолютно непознати на борда на самолет. Мога да накарам почти всеки сам да ми каже кога и как да го убия.

- Приятно ми е да се запознаем, Алисън. Какво рабо­тиш?

- О, боже. Такава досада е!

Засмях се.

- Нека да видим.

- Добре. Сещаш ли се за „Паркирай и лети“?

- Паркингите на летищата? Твои ли са?

Тя се изсмя.

- Толкова стара ли изглеждам? Не, не съм собственик. Вътрешен одитор съм.

Алисън беше на около трийсет и нямаше проблем в об­щуването с мъжете. Дарвин сигурно имаше папка с цял куп сексуални подробности на бюрото си.

- Сигурно често пътувате - предположих.

- През седмица.

- На колко места?

- Имаме деветнайсет паркинга в страната - обясни тя, - така че съм доста заета.

- Обзалагам се, че на управителите им се стъжва, като ви видят.

- Ако е така, пада им се - отговори тя.

- Винаги ли откривате нередности?

- Винаги.

- Значи сте добра в работата си.

Тя се усмихна.

Извърнах поглед за миг и протегнах ръце напред, за да може да се наслади отблизо на дрънкулките ми.

- Хубави бижута - отбеляза тя.

Отново се обърнах към нея и видях, че не може да откъсне поглед от тях: „Ролекс президент“ на лявата ми китка, четирикаратов диамантен пръстен на дясната ми ръка, липсата на пръстен на лявата ми ръка.