Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Нека да отгатна - казах. - Фирмата ви праща в някой от хотелите на летището и от вас се очаква да прекарате там цялата седмица.

Тя ме погледна изненадана.

- Как познахте?

- И моят живот е като вашия. За пръв път идвам в Да- лас, затова, разбира се, са ме тикнали в „Мариот“ на ле­тището.

- Наистина ли? Мен също! - изненада се тя.

- Не е чак такова съвпадение. Пилотите и стюардесите сигурно също ще бъдат там, както и половината търгов­ски пътници на борда.

Тя се замисли за миг.

- Като го споменахте, се замислям, че наистина се случва да виждам познати лица на местата, на които от­сядам.

Алисън имаше страхотна коса, хубаво лице и беше го­това за флирт. Облеклото ѝ добре прикриваше излишни­те петнайсетина кила, но беше попрекалила с бижутата. Имаше пръстени, по няколко гривни на всяка китка, ди­амантени обици на ушите и кой знае още къде. Зачуди се колко ли време отнема да махнеш всичко това, преди да минеш през детектора за метал.

Никой от нас не заговори, докато не излетяхме и стю­ардесата дойде да приеме поръчки за напитките. Аз по­исках каберне, а Алисън диетична кола.

- Успяваш ли да разгледаш изобщо градовете, в които ходиш? - попитах.

- Обикновено съм твърде уморена за нощни заведения - отговори, - но от време на време слизам в бара на хоте­ла за по едно питие.

- Нека да позная: „Мохито“?

Тя се засмя.

- Уф, не. Падам си по „Космо“.

Изгледах я.

- Да не би да ме взе на майтап?

Тя се усети.

- О, боже, не! - изкикоти се. - Името ти и любимото ми питие: това се нарича съвпадение.

Не беше никакво съвпадение. Дарвин не ме беше об­ременил с това име от злоба, нито от отегчение. Перчеше се, опитваше да ме впечатли с подробното си проучване. Замислих се за фамилията, която ми беше дал: Бърлап. Плъзнах кредитната си карта през процепа и зачаках интернет връзка. Трябваше да пробвам няколко пъти, преди да проработи, но щом това се случи, включих те­лефона си и изписах „Бърлап“ в търсачката. Открих, че това е названието на дишаща материя от юта и растител­ни фибри. Разбрах, че нейната устойчивост на конденз я предпазва от увреждане. Прочетох още малко и открих, че бърлап се ползва при някои религиозни церемонии, наречени „усмиряване на плътта“, при които вярващите носят груби ризи, наречени „силис“.

Като Алисън Силис.

За стотен път си отбелязах наум да не си правя майтап с Дарвин.

Алисън попита:

- Някакво проучване ли правиш?

- Част от работата ми - отговорих.

- Която е?

- Търговец на бижута съм.

- За „Ролекс“? - попита, като подчерта думата.

- Наред с другите известни марки - уверих я.

Плъзнах часовника по китката си и ѝ го подадох, чудех се дали може да познае, че е истински. Очите ѝ ми гово­реха, че може.

- Тежичък е - прецени го.

- Залагам на масивното пред майсторството на „Пиаже“ - обясних. Не предполагах, че е възможно да се ус­михне така широко. Погледът ѝ стана замечтан, допря връхчето на езика си до горната си устна и го размърда, като че ли ми отправяше сексуална покана.

- Чудя се, дали ще се засечем в бара на хотела някоя вечер през седмицата - каза тя.

Абсолютно влюбен в Катлийн, не възнамерявах ни най-малко да си лягам с тази окичена с бижута дебела шавливка. Въпреки това се налагаше да изиграя ролята си в името на националната сигурност.

- Убеден съм, че не само ще се засечем, но ще пийнем заедно по питие - уверих я.

- Толкова ли си сигурен в себе си? - попита, без да спи­ра да се усмихва.

- Напълно. Или да не се казвам Козмо Бърлап.

Тя избухна в смях.

- О, боже - възкликна тя, - горкичкият ти! Кажи ми, че лъжеш.

Ето историята на Алисън Силис.

Няколко дни преди да пътувам с нея до Далас, Али­сън Силис била засечена от камерите за наблюдение на летище Денвър в компанията на заподозрян терорист на име Аднан Афая. Дарвин твърди така.

- И знаеш ли с кого беше свързан Афая? - попита Дар­вин.

В онзи момент бързах да се върна към вечерята си с Катлийн в „Пъстрото прасе“. Подканих го.

- Просто ми кажи, става ли?

- С Фатхи.

Това привлече вниманието ми.

- Бащата или сина? - попитах. Със статута си на ди­пломат от Обединените Арабски Емирства бащата беше недосегаем. Синът от друга страна...

- Абдулази - отвърна той, - сина.

- На линия съм.

- И аз така си помислих.

На миналия Свети Валентин с Кали мислехме, че сме убили жена на име Моника Чайлдърс, като ѝ инжекти­рахме смъртоносна доза ботулинов токсин. Изпълнява­хме поръчка на Виктор. Оказа се, че Виктор искал смър­тта на Моника по две причини: Първата била да изпробва дали армията му може да пренасочи шпионски сателит, така че да наблюдава похищението, а втората - да прове­ри дали антидотът му срещу ботулинов токсин действа. Хората му открили Моника и я съживили. След като вече не му била нужна, Виктор продал Моника на бащата и сина Фатхи като сексуална робиня. Попитах Виктор дали Моника е още в страната, а той ми каза, че Фатхи я чука­ли до смърт.