Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Шшт.

Тя ме целуна по устата, а аз се чудех дали „шшт“ озна­чава „да“ или „не“ в плановете ѝ за брак. За щастие Кат­лийн изясни този въпрос.

- Спокойно - заяви тя, - обичам те твърде много, за да се омъжа за теб.

Дадох си малко време да осъзная тази реплика и на­края реших, че ми харесва звученето ѝ.

- Ами да. По-щастлив съм, отколкото заслужавам. По-щастлив, отколкото съм очаквал да бъда. Радвам се...

- Няма нужда от реч - прекъсна ме Катлийн, - схванах.

Избърсах мокрото ѝ чело и отново я прегърнах. До­като стояхме притиснати един към друг, погледнах през рамото ѝ към хълма с мемориала, дъба и пресния гроб, където родителите на Чарли отправяха поредната си мо­литва.

Синът на Джери и Дженифър Бек беше разглезен кучи син, който дрогираше и изнасилваше жени. Ако можеше да се вярва на слуховете, дори беше помогнал за убий­ството на една от тях. От друга страна Чарли беше нада­рен с добра външност, голям чар и умението да накара скъпоценната ми дъщеря да се влюби в него. На погребе­нието бяха разказани редица случки за щедростта и до­брите му постъпки към другите, значи вероятно е прите­жавал и някои положителни качества наред с пороците си.

Докато стоях под дъжда и гледах семейство Бек, пре­гърнал жената, в която се бях влюбил, осъзнах, че никога не бях срещал идеален човек, затова пък имаше няколко души, които бяха сто процента зли. Всички залитаме към едната или другата страна на чертата, разделяща двете крайности и безспорно аз се бях озовавал по-навътре в лошата страна от Чарли. Все пак не очаквах на собствено­то ми погребение да се леят сърцераздирателни разкази за мен, а и ако съпоставите прегрешенията ми с тези на Чарли, той би заприличал на примерно момченце.

Ала ето че двамата бяхме в гробището на Спрингфийлд от различни страни на пръстта. Прегрешението на Чарли се беше доближило твърде много до дъщеря ми. Ако не беше се случило така, сега той щеше да е жив.

Тъкмо бях признал любовта си към Катлийн. Тя беше влязла в живота ми в идеалния момент, за да ми даде въз­можност да стана по-добър човек. Зачудих се дали и Ким­бърли не се беше появила в живота на Чарли по същата причина. Ако беше така, бях ли се намесил в някакъв кос­мически план?

Горе на хълма Джери и Дженифър Бек стояха изправе­ни, мокри до кости от дъжда. Хванати за ръка, с наведени глави се взираха в купчината пръст върху гроба на мом­чето, което бяха отгледали, обичали и загубили.

- Кое е най-страшното нещо, което си правил? - попи­та Катлийн.

- Моля?

Беше вечер, Ню Йорк, сухи дрехи, ресторантчето „Пъстрото прасе“, 11-та улица. Храната беше типична за кръчма, но с италиански акцент. Ядяхме с апетит крал­ска сьомга, печена на бавен огън.

- Най-страшното, което си правил - повтори тя.

В съзнанието ми премина филм на ужасите.

- Не знам кое предизвика този въпрос - отвърнах, - но краткия отговор е, повярвай ми, не ти трябва да знаеш.

- О, стига си се държал като корав мъжага. Колко лошо може да бъде? Наясно съм, че събираш информация от мафиоти и работиш за Национална сигурност. Но пре­димно провеждаш интервюта, нали така?

По очевидни причини бях дал на Катлийн само основна информация за работата си в Национална сигурност - бях описал по-скоро длъжността на Кларк Кент. Вярно е, че провеждам интервюта във връзка със задачи, поста­вени ми от правителството или от съмнителни персони, но те или се проточват във времето и включват болка и мъчения, или са кратки, състоящи се от един въпрос и приключват с куршум или смъртоносна инжекция.

Кое е най-страшното нещо, което съм правил, поми­слих си. Зачудих се дали Катлийн беше забравила как убих трима души на една от срещите ни за обяд преди няколко месеца.

- Ти започни - предложих.

- Добре. - Катлийн работи в рекламна агенция. Усмив­ката ѝ ми подсказа, че следва нещо добро. - В понеделник ще получа пълно попечителство над Ади.

- Какво? Това е прекрасно!

Чукнахме чашите си по повода.

- Само че не е чак толкова страшно - възразих. - Ще бъдеш чудесна майка.

- Не това е страшното - отговори тя.

Зачаках.

- Вчера връчих предизвестието си.

- Моля? Напускаш работа?

Тя кимна.

- Но защо?

- Ще купя подходяща къща за Ади. Не нещо луксозно - добави, - нямам намерение да пръсна всички пари, които така щедро ми даде. Но искам Ади да разполага със собствена стая с баня.

- Звучи ми логично - уверих я, - но защо трябва да на­пускаш работата си?

- Къщата, която искам, не е в Ню Йорк.