Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Алисън внимателно ги огледа. Бяха мъртви, без следи от насилие.

- Как са умрели? - попита.

Куин ме погледна. Отново кимнах.

- Приложих им Пронг - каза той.

Този път Алисън извърна поглед към мен.

Аз обясних.

- Робърт Пронг бил ужасяващ психопат, който открил начин да смесва цианид с диметил сулфокхид и го сип­вал в пулверизатори. Пръскал жертвите си в лицето, като че ли са буболечки и те умирали на мига, досущ като та­кива.

Обърнах се към Куин.

- Тези са едрички. Как успя да напръскаш и двамата?

- Първо влезе единият, а другият остана да пази в ко­ридора. Първият остави вратата открехната, за да може да излезе тихо, след като те ограби.

Той хвърли поглед към Алисън, а тя сведе очи и откло­ни поглед встрани.

- Онзи, дето претърсваше стаята, накрая отвори вра­тата на банята. Тогава го напръсках и го хванах за риза­та, за да не падне. Тежичък се оказа, кучият му син, та едва го наместих на леглото, но успях. След малко други­ят стана нетърпелив, надникна през процепа и пошепна към партньора си: „Имаш ли нужда от помощ?“ Аз про­шепнах в отговор: „Да.“ Той влезе, аз му приложих Пронг и го настаних при първия.

- Алисън, познаваш ли тези мъже? - попитах.

Тя ми отправи искрен поглед.

- Никога не съм ги виждала. Но Хектор ги познава.

- Хектор, пиколото?

Тя кимна.

- Идеята беше негова.

- Ще получиш само това единствено предупреждение - съобщих.

Алисън погледна Куин.

- Ще ме убиеш ли? - попита.

- Имах такова намерение - отговори той.

Тогава Алисън каза:

- Не знам точно какво означава, но е толкова злове­що, че искам да уточня, това, което ви казах. Да, наисти­на планирах обира. Но Хектор предложи да използваме тези мъже. Трябваше той да те обере.

Замълчахме за момент и Алисън добави:

- Планът не беше измислен конкретно за теб, разби­раш ли?

- Планирала си го предварително и се е случило така, че аз се оказах жертвата?

- Именно.

- Но не съм първият?

- Щеше да си първият в този хотел.

- Значи си го правила и на други места?

- На още няколко.

- В Денвър?

- Още не, но се надявах да го уредя с Адам.

Куин се учуди.

- Адам?

- Аднан Афая, терористът - обясних.

Алисън се намеси.

- Момчета, кълна се, нямах представа, че е терорист. Той дойде при мен последния път, когато бях тук. Искаше да кандидатства за работа като шофьор. Обясних му, че нямаме свободни места. Той каза, че работата не била за него, той бил богат, а за братовчед му, който се опитвал да получи работна виза. Предложи ми хиляда долара, ако успея да уредя работа на братовчед му.

- И взе парите?

- Да. Но му казах, че братовчед му трябва да мине по обичайния ред. Трябва да започне с чистене на коли, да си заслужи позицията.

- Кога трябваше да започне?

- Започна миналия месец. Когато Адам - или както там му е името - ме взе от летището, ми даде още пари, за да помогна на братовчед му да бъде повишен до шофьор.

- Даде ли му някакъв срок?

- Обещах да направя каквото мога.

- Той какво отговори?

- Че ще получа още хиляда долара допълнително, ако братовчед му стане шофьор на камион до първи декем­ври.

Извадих мобилния си телефон.

- Поговорете си мъничко - казах им и набрах номера на Дарвин.

Отидох в стаята на Алисън и затворих вратата след себе си. Дарвин се притесни от информацията. Това беше или самото начало на голям атентат или последният етап и ние трябваше да разберем кое от двете беше. Приклю­чих разговора и отворих вратата. Куин и Алисън вдигна­ха поглед.

Аз попитах.

- Алисън, как ти се струва да спечелиш наистина го­леми пари?

- Винаги за това съм мечтала - отговори тя.

- Е, днес е щастливият ти ден.

Обърнах се към Куин.

- Събирай си нещата и да действаме.

Той кимна. Преместихме куфарите си в стаята на Али­сън и я наблюдавахме как събира багажа си. После се върнахме в стаята с мъртъвците или Бърнитата, както ние ги наричаме.

- Може ли да попитам нещо? - обади се тя.

Изчаках.

- Какво ще правите с мъртъвците? И как ще се махнем оттук?

- Това са два въпроса. Но отговорът е един: ще чакаме да се почука на вратата.

Алисън отговори.

- Все пак съм нова, нали така?

- Имам предвид, че екипът за почистване идва насам. Те ще почистят и всички останали следи освен трупове­те. Когато пристигнат, ние тримата ще се преместим в твоята стая и ще си тръгнем с багажа.

- Не се обиждайте - каза тя, - но няма начин това да ви се размине.

- Защо?

- Хм, не знам - изрече саркастично. - Трупове? Охра­нителни камери? - Наклони глава и ме погледна с недо­верие.