Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Тия двамата го бяха запечатали долу и дори като че ли останаха да пазят: през капака се чуваха откъси от разговор и смях, не можеше да се изкачи. Иля предпазливо включи телефона, размърда се.

Ами ако останем тук двамата с теб, Петя Хазин?

Като че ли съм си го заслужил?

Я се понадигни мъничко да видим какво има в левия ти джоб? Нищо, сто рубли.

Пребърка панталоните: в задните джобове, в предните. Нямаше портфейл. Ключ от колата, ключ от апартамента.

Някак ме е срам, Петя. Срам ме е да те пребърквам, срам ме е да те обирам. Глупаво е, че ме е срам, но е факт.

Днес баща ти такова нещо ми каза. На теб го каза всъщност. Докога ще предъвкваш историята със студента, нещо от този сорт.

Нима ти е пукало, че си ме прецакал? С родителите си го обсъждал. Заради мен си станал старши лейтенант — а си се съмнявал? Нещо в теб се е пречупило тогава? А? Поне дай някакъв знак, щом не можеш да говориш.

Горе продължаваха да разговарят, да се помотават.

Трябваше да бръкне в джобовете на гърдите, но Петя беше притиснал странно ръце към себе си, пречеше на Иля. В замръзналите мускули на Хазин се криеше нечовешка сила, Иля по никакъв начин не успяваше да го пребори и да разтвори ръцете му.

Нима си съжалявал, че си затрил младостта ми?

Та аз ти бях чужд. Прашинка в окото, кал по обувката.

Гласовете на повърхността замлъкнаха, като че ли се затвориха вратите на офроудъра, двигателят заработи — но бръмчеше не силно и не тихо, а на празен ход. Те какво, да не би да се целуваха в колата?

Още колко трябва да стои тук?!

Спомни си последната нощ на Петя. Минутите преди да го повика. С облегналата се на него курва, с телефона в ръка. Пиян, надрусан. Объркан. Низвергнат от родителите си. Заглушаващ мъката със спирт и прашец. Непростен и нямащ намерение да моли прошка от никого.

В неподходящ момент те отведох, Петя.

В неподходящ момент те дръпнах. Всички тези кабели, които те свързваха със сто човека, са нажежени от напрежение. Толкова дела останаха недовършени. Толкова разговори.

Ами, не знаех. Не го направих нарочно.

Знаеш ли, пич, разбирам те. Какви са шансовете да станеш нормален човек с такъв баща? За когото всички се изяждат един други, за когото човек не получава нищо нито за добрите, нито за лошите си дела, а само за слабостта и неловкостта си, който иска единствено да тичкат при него на задните си лапки, един господ знае защо така, може би защото самият той някога в своята казарма в Усурийск е танцувал на задни лапки пред старите, и виждаш ли как пружината му се е навила така за цял живот, а може и да не е това, можеш ли го разбра от какво се получава това, че докато не накараш човек да се превие, не можеш да се успокоиш; ето, той и теб те е огъвал, огъвал, за да бъде всичко по неговата: ченгесарската работа, званията, генералската дъщеря, такъв хубав живот е искал за теб, мислел е, че ти си войниче, направено от медни жици, каквито той в своето управление е свикнал да усуква, а ти незнайно защо си се оказал от стомана въпреки тоя баща и не си можел да се огъваш, а само да се пречупваш наполовина; и ето, той те сгъвал, разгъвал, а ти си взел че си се счупил и в ръцете му останали само две затоплени от прегъването половини, но той това още не го знае, все още нищо не е разбрал и продължава да търси победа, иска последната дума да е негова, ти да се покаеш за цялата си ерес и да продължиш да живееш така, както той ти е начертал; не знае, че ти вече не си под неговата власт, а и да го знаеше, ти какви шансове би имал с такъв баща, се пита тук — никакви.

Петя мълчеше. Лежеше настрани, в ембрионална поза, с лице като сивкавокафява маска, вкочанен и вледенен, без да присвива очи пред бялата ярка светлина на фенера.

Иля го прегърна, пъхна пръсти под мишницата му в онзи джоб над сърцето, от който Петя бе измъкнал значката си, за да я тикне под носа на Иля. И там напипа малко найлоново пакетче с прах, намери заветното. Измъкна го: точно такова черно пакетче като онова, което Хазин му беше подхвърлил в „Рай“. Съвсем същото. Само че вътре имаше опаковани не шест мънички пликчета, а три — по два грама във всяко, фирмената Петина разфасовка, Иля веднага я разпозна.

Докато го прегръщаше, му отдаде част от топлината си, стана му непоносимо студено. А Петя изобщо не се стопли. Горе мълчаха, стояха в топлата си кола, смееха се или се целуваха, за никъде не бързаха, а Иля лека-полека, прегърнал убития, се вкочаняваше.

Никакви шансове. Не искам да кажа, че няма какво да искам от теб — направил си каквото си направил, но и аз така, разбирам те, човече, но и ти ме разбери, ходих в църквата, там е пусто, но всеки си носи греховете; как мислиш, ето, оказва се, че съм грешник, но и ти си грешник, кой ще ни освободи тогава, щом всички в църквата са заети с бизнес, а всички праведници се мотаят в космоса, нищо не разбират от земните дела, какво могат да ни опростят, нищо, мамка му, няма да ни облекчат, празни дрънканици, само ние двамата с теб можем да си помогнем един на друг, ето, аз теб те разбрах, но и ти ме разбери.