Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

— От седем години — отвърна Иля. — Покрай работата.

— Така си и помислих. Аз, накратко, имах строителна компания, после дойдоха хора в униформи, наложи се да отстъпя, после търгувах с акции, докато и там капут, едва успях да си спася копейките, после започнахме един стартъп с момчетата, но онези там, на върха на пирамидата, приеха такъв закон, че превърнаха всички ни в тикви, после отворихме наргиле бар — ония забраниха да се сервира храна там, където се пуши тютюн, отекохме се в канала и ето сега работя на заплата, като директор по развитието. Но е много трудно да се ходи на работа навреме, драга редакция. А пък заплатата изобщо не е за потомствен руски авантюрист, заплатата унижава човешкото достойнство.

— Съгласен съм — подкрепи го Иля, защото Гоша търсеше с поглед подкрепа от него.

— Играч съм, разбираш ли, а казината също ги забраниха. Обаче браво на тях, че всичко наред забраняват, според мен колкото по-строго се забранява нещо, толкова повече му се иска на човек. Ето, в СССР беше забранен сексът — и на народа толкова му се чукаше, че чак скърцаха със зъби! Дядо ми е разказвал. А сега може във всякаква поза, че и Тиндър има, изобщо никакви проблеми с това, а всички станали едни такива вяли. По себе си съдя, разбира се, може просто тестостеронът ми да е намалял, а не Чубайс [7] Съветски и руски политик, заемал ключови постове в руската държава и в държавни компании. Един от идеолозите на икономическите реформи в Русия през 90-те години. — Б. пр. да е виновен. Как ти се струват тиганиците?

— Жестоки са — призна си Иля. — Такива май никога не съм ял. Сьомгата също. Направо се топи в устата.

— Нали ти казах, симпли амейзинг! Макар че — Гоша примижа под слънцето, — като стана дума за тестостерона, то ей там седят две прекрасни тургеневски млади дами и те очевидно искат да поговорят за съдбата на Отечеството, а определено няма с кого. Тук за всички освен за нас с теб Отечеството като че ли е нещо странично. Дали пък да не им предложим за днес културна програма? Е, реално погледнато, аз директор ли съм, или какво? Тези очевидно също са директорки, щом вместо да са на работа, висят тук. Тоест ние с тях вече сме в един и същи социален стратум и съдейки по формата на устните им, може да се окаже, че имаме общи интереси! Ето, ето, усмихва се, виждаш ли? На нас между впрочем! — И той вдигна кръглата чашка с кафе така, сякаш беше чаша с вино, и поздрави жените.

Иля се обърна: момичетата, абсолютно красиви, наистина хихикаха.

— Край, наши са! Между другото тук, в „Гаража“, има направо нереална изложба, докарали са някакъв каталунец, който прави нещо от типа на новия оп-арт, само че три де. Не си я видял? Жорди там някой си, във „Вилидж“ имаше рецензия, въобще — уау! Или може в парк „Музеон“, времето е хубаво и може да ги поканим на разходка покрай рекичката, тип ЗНЖ, направо сме в тренда. А после хоп в „Третяковка“, е, във филиала, той е директно там, надясно от касите. Много културно, Тургенев одобрява! А после в киното да се постоплим, на „Красная Пресня“ дават сума ти европейско ново. Или обратното, на закритата пързалка, това винаги ги разгорещява, а вечерта може в ресторантче и в някое караоке, в „Украйна“ има две яки, на Петя едната много му харесва, а пък след такъв наситен с емоции ден само най-отявлената снежна кралица няма да ни отвърне с взаимност! И тогава ще им приготвим истински, как да кажа…

— Тиганици — подсказа му Иля със сериозно изражение.

— Точно! — засмя се Гоша. — Ще бъде много изящно — да започнем деня с тях и с тях да го завършим. Кръгова структура! Хайде? С кола ли си?

— С такси.

— Опа, почакай, при тях какво, трета ли сяда? Така, получи се проблем, киселинно-алкален дисбаланс! О! Ами ако звъннем на Педро, може да не са го ангажирали за цял ден… — Гоша взе телефона си от масата, плъзна пръст по екрана.

— Той помоли да не звъним, има някакво съвещание — прекъсна го Иля.

— Ами ще му пишем тогава, ако да — да, ако не — не! — Набра съобщението с невероятна скорост — по-бързо, отколкото Иля успя да напипа в джоба си бутончето за изключване на звука.

Пропищя.

— Имаш съобщение — подсказа му Гоша. — Фил фрий. За мен тоя етикет, че когато си на маса с приятели, не бива да ровиш в телефона, ми е класово чужд.

— После. Слушай, по принцип нямам нищо против плана ти — възрази Иля, за да му отвлече вниманието. — Но току-що се разделих с приятелката ми, още не е заздравяла раната.

— Оу. Ай фил йо пейн. Преди и аз имах, но Педро ми показа друг живот и на моята скуоу той не й хареса. Сега съм свободен като есенен вятър. Реално погледнато, съм му признателен. Така дори е по-добре, знаеш ли, лично за мен. Аз я подработвах за сватба, подработвах я, а после просто разбрах, че не съм я обичал. Чак след като се разделихме, го разбрах. И за нея е по-добре, тя веднага се лепна за друг, и за мен. Сякаш ми падна камък от сърцето. Цялата тая история, знаеш, със семейството, с дома, с децата — някак си не е за мен. Аз съм привърженик на това да се живее за днес. Има хляб — отлично, няма — смуча пръст. Има пари — черпим всички дами с шампанско, няма — живеем на кредит. На жените подобен подход им харесва много през първите три срещи, но след това в тях нещо се пречупва. Може би просто не съм узрял за голямата любов. На този етап се налага да събирам много малки.