Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

МИСЛЕХ, ЧЕ МОГА ДА ТИ СЕ ДОВЕРЯ.

Целият този разговор беше за едно: да забие кукичките в месото. Кадровик, гадината, инженер на човешки души. А не може ли със сина си без инженерстване?!

— Нищо не съм казал на майка! И няма да кажа! Нима това те интересува? — излезе от кожата си Иля. — Край, довиждане!

И млъкна.

Иля се повъртя на седалката на стола, изпсува шепнешком на майка, избърса с пръсти запотеното стъкло. Отсреща седеше някаква бабка и го гледаше така, сякаш беше изпаднал в делириум тременс.

ТИ СИ СЪЩИЯТ КАТО МЕН? ИЗОБЩО НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА КАК МОЖЕ ДА МИ СЕ РОДИ ТАКЪВ СИН! — продължи да се пени той след минутка. — ДА ЗАЛОЖИШ СОБСТВЕНИЯ СИ БАЩА НА КАНТОРАТА!

Ама какво искаш от мене, бе?!

ВДИГАШ РЪКА СРЕЩУ БАЩА СИ! СРЕЩУ СЕМЕЙСТВОТО! ИМА СВОИ ХОРА, ИМА И ЧУЖДИ! ЗА ТЕБ КАКВО, НЯМА ЛИ РАЗЛИКА?!

— А с чуждите, значи, какво може да се прави? — попита злобно Иля, този път от свое име.

— Недей да извърташ нещата! Какво общо има това?! — извика бащата.

— Какво, аз сам ли пораснах такова лайно?

— Не съм те възпитавал така! — отрече се той. — На теб сега Денис ти е като баща! Него питай! Те точно такива боклуци като теб подбират! За какво те взеха? Заради наркоманията ти и заради глупостта ти! Зад баща си се крие! И татенцето дори заложи!

— И трябваше да легна под Ксения, за да ми простят, така ли?

— Нормална жена!

Спомни си колко гнусливо тая кучка натриваше носа на Петя с всичките му грешки. Трябваше да отнесе боя, както се полага, но Петя не си позволяваше това, търпеше, докато накрая не избяга. Страхуваше се да не развали бащините отношения.

— А аз съм нормален мъж? И не искам по никакъв начин да съм й задължен! И хич не е нормална дори! Разглезена мръхла!

Баща му беше очаквал и тази реакция:

— Едва на стари години станах генерал! А ти с помощта на Коржавин можеше да направиш кариера десет пъти по-бързо! На четиридесет вече щеше да си генерал! Всичко ти бях подготвил! Всичко бях уредил! На сребърно подносче! Само да го вземеш!

Есемесите се появяваха един след друг. После той отново се опита да позвъни, но Иля отново го отхвърли.

ИДИОТ!

— Може пък да нямам нужда от това! Може пък да искам свои си пагони, а не нейните!

— И откъде твои?! Твоите какво, по-чистички ли са? Да станеш подполковник за сметка на бащината кожа?! Действай! И те няма да са твои, а на кантората!

Иля се умълча, безмълвно го ненавиждаше. Но бащата не го оставяше на мира.

— Ако беше чистофайник, щеше да постъпиш в Червения кръст! Но ти избра службата, харесва ти! Баща си предаде само за да продължиш да служиш! Адвокат вече ти се струва незначително, а? Да носиш куфарчетата с пачки на съдиите, да плямпаш само! Не искаш? Не искаш! Защото разбираш какво означава това! Кога хората те уважават! Аз може и да не бях генерал, но генералите се тълпяха в приемната ми! Твоите комитетчици притичваха на задни лапки само и само да подкрепя техния човек! Да не мислиш, че не са ми предлагали пари? Предлагаха! Ама нека подежурят малко като кученца! Нека се помолят! Ето за какво говоря! Воровете [6] Вор (или „вор в законе“) — титла на някои членове на престъпния свят, принадлежащи към неговия елит и ползващи се с голям авторитет. Явление, специфично за СССР и постсъветското пространство, без аналози в останалите страни. — Б. пр. се мъкнеха при мен за одобрение, всякакви гадости ми носеха! Те обичат гадостите! А адвокат какво е!

— Савеловска гара, последна спирка.

Този път не му се даваха пари за такси, взе метрото. Но бащата го намери и под земята.

ТИ ОЩЕ КАТО МАЛЪК ПО ЦЯЛ ДЕН ТЪРЧЕШЕ НАОКОЛО С МОЯТА ФУРАЖКА НА ГЛАВАТА И БЕЗ ПАНТАЛОНИ! ТЯ ТЕ ИСКАШЕ АДВОКАТ!

— Може пък да е искала да ме предпази — написа му Иля.

— Ако беше дъщеря, можеше да прави каквото иска! Но аз имам син! Това не е работа за слабаци! Тук са вълци — кой пръв ще изяде другия!

Постърга отново стъклото; в изстърганото се появи той в тъмното.

— А не си ли се замислял, че някой ден и теб може да изядат? — попита тихо Иля. — Или мен?

ХИЧ НЯМАШЕ ДА МОЖЕ ДА МЕ ИЗЯДЕ ПЛЕШИВИЯТ, АКО НЕ МЕ БЕШЕ ПРЕДАЛ.

Във вагона имаше голяма навалица: целият влак бе пълен с хора, забили погледи в телефоните. И на всичките там вътре им беше по-интересно, отколкото да зяпат чуждия тил. Влакът разкарваше по кръга едни бездушни тела. Чудо на техниката.

А САМИЯТ ТИ СИ ГОТОВ ДА ИЗЯДЕШ КОГОТО И ДА БИЛО!

Да.

Ама не.

— Знаеш ли, веднъж просто ей така вкарах един младеж за седем години в затвора. Подхвърлих му едно пакетче — бавно, замислено написа Иля. — Това какво е например?