Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

— Пикантни подробности — отбеляза Денис Сергеевич. — Надявам се поне да са бежанки от Донбас, на които помага да си изкарат хляба. Шегувам се. Добре, Пьотър. В интерес на истината, се надявах на повече, като се има предвид тежестта на простъпката ти. Но ако баща ти не се противи, а ни освободи длъжността, то твоята първа бойна разузнавателна мисия ще бъде зачетена. Кажи ми, а той ще се разстрои ли, че губи работата си? Как ти се струва?

— Как, как. Той така или иначе ще си ходи, остана по-малко от година. А е готов да ме изблъска само и само да продължи още да топли стола. Как да го разбирам? А при мен всичко тепърва започва.

— Точно така, Пьотър. При теб тепърва всичко започва. Между другото, имам един сувенир за теб.

— Какво е това? — попита предпазливо Хазин.

— Отваряй, отваряй, не се страхувай.

— Какво е това, риболовни такъми?

— Това са кукички, Хазин. Колекционерски. Кукички. Ако не ходиш за риба, можеш просто да ги сложиш на рафта и да им се любуваш. Не съм упълномощен да ти сложа нашите пагони, но това — заповядай. Да даде бог, ще поработим още заедно! Ти както искаш, но аз ще пийна. Искаш ли?

— С колата съм, Денис Сергеевич.

Чу се бълбукане.

— За ваше здраве.

Клипът свърши.

Иля въздъхна.

Сега може би вече всичко е ясно. И защо го наричаше Юда, и как Петя бе успял да запази работата си, а татко му бе изгубил своята. Тук няма кого да съжалиш, няма на чия страна да застанеш. Все тая и все пак някак…

Някак неразрешимо. Какъв ти „юбилей“, мамо. Никога.

„Това заради татко ти го записахме, но може и на майка ти да дадем да го чуе — дойде съобщение от Денис Сергеевич. — Ей така, в добавка към останалото.“

„Недейте“ — помоли Петя.

„Тогава излизай от сумрака и по най-бързия начин се довличай тук!“ — изкомандва му Денис Сергеевич.

„Сега не мога. Всичко ще направя. Имам голям проблем. Личен, не в работата. До края на седмицата няма да мога! После — да!“

„Ти изобщо в Москва ли си?!“ — най-после съобрази ДС.

„Не. Точно това е проблемът“.

„Хазин, майка ти мръсна! Какво ти говорих там за чашата и звездичките? Забрави за всичко!“ — и той изчезна, а Иля се сепна уплашено.

Какво, нима дресьорът се беше отказал от глупавия Хазин?

Иля закрачи напред-назад из апартамента.

Мислиш ли, че щеше да ти даде срок до края на седмицата, както молеше? Нали видя що за човек е този. Нали от него се научи да записваш разговорите на диктофон. Не, той няма да те остави на мира. Ти се срина, ти сбърка, не разбра правилно. Случайно стана така, но и тук, както в зоната, случайности няма, за всичко трябва да се отговаря.

Каза, че не си в Москва. Той сам го подхвърли и така се оказа удобно да се откачиш от него. Не можа ли да помислиш една крачка напред? Та нали сега ще попита — щом не е в Москва, къде е? И мрежовият оператор ще му докладва. Денят още не е приключил. Не е известно колко време ще му е необходимо да проследи движението му през последните дни. Най-важното е да не разбира къде се намира сега Хазин.

Изключи телефона. Съвсем. В дома си повече не биваше да го използва. Само на път. В метрото. В таксито. Ходом.

Или е рано?

Може би Хазин и преди ги е творил такива — със своите гуляи, запои, със своя кокаин. Та вие, Денис Сергеевич, когато взимахте този човек при себе си, вече знаехте, че е червив? Може би точно такива номера очаквате от него. Ако Петя Хазин нямаше меки места, къде щяхте да забивате кукичките си? Може пък още да не е започнал да го търси?

Но Иля повече не включи телефона у дома си.

Докато вечерта настъпваше, Иля пиеше чай със захар, със захар, със захар.

Мислеше за Петя.

Колкото и да те е мъчил той, кучко мръсна, как можа да постъпиш така с него? Със своя баща! Може и в сауната да си го записвал за всеки случай? Записа ли го? Искаше му се да включи телефона, да прослуша цялото архивче. Какво още не си ми казал?

Какво да правя сега с него? Той, естествено, не иска шибаните ми извинения, празните ми приказки, работата не е в нечия дъщеря, не е в някаква си дрога, работата е там, че той се е осмелил да ти покаже гнилата си същност, за да не се чувстваш като боклук край него, за да разбереш, че и двамата сте замесени от една кал, така се е отнесъл с теб като възрастен с възрастен, а пък ти — за ухото, и гол-голеничък — под следователската лампа.

Не си искал да му бъдеш задължен за нещо? Не си искал да бъдеш длъжник на тлъстия Коржавин? Ами ето ти на: с тоя рибар определено няма да можеш да се оправиш. Цял живот ще му висиш на кукичката и ще му се отчиташ.