Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Трябваше да действа спешно.

Да измисли нещо, да се защити. Но есемесите на Денис Сергеевич удряха като чук по главата на Иля: един, втори, трети, не му даваха възможност да се освести, не му оставяха време да измисли лъжата.

„Смяташ, че ще ти се размине заради работата?! Не, малкият, така няма да се получи. Я влез в Уотсап, ще ти пратя да чуеш нещо!“

Иля го послуша, отвори Уотсап.

След минутка пристигна звуков файл.

— Ето го. Ето, излезе от колата.

— Да, виждам. Вече всичко работи. Устройството в чинията активно ли е?

Прозвъня желязо — сребро върху порцелан.

— Казват, че всичко се записва. Ами ние тук се подсигуряваме. Това е. Давай, Макс, отдръпни се. С него трябва да сме тет-а-тет.

Хлопна врата, хостесата измяука нещо любезно, чуха се стъпки. Наоколо мърмореха хора — близко, но и далеч, ненужните им разговори не пречеха на записа на нужните думи.

— О, Пьотър! Здрасти! Как е швейцарският часовник!

— Здравейте, Денис Сергеевич.

— Гладен ли си? Тук съм поръчал всякакви мезета. За основното теб чаках.

— Ами аз водичка само, ако може. Вече обядвах.

— Ами ти си знаеш. А аз ще пийна. Танюша! На него водичка, на мен водчица. Имате много красиво клинче!

Хихикащата сервитьорка прие колоритната поръчка: много беше огладнял Денис Сергеевич. После се посмяха още малко за дреболии: Денис се заливаше от смях, а Петя се смееше предпазливо, със запъване. Но Иля не превъртя напред. В смеха има повече истина, отколкото в думите.

— И какво, Пьотър? С какво си дошъл? Какви дарове ни носиш?

— Донесох главата на баща ми — нервно се изхили Хазин.

— А ние я очаквахме! Давай, вади, ето и чиния се освободи! — Отново звън на сребро върху мрамор.

— Ама аз в преносен смисъл — хихикна отново Петя.

— Е, то и аз в преносен! — разсмя се Денис Сергеевич. — Добре, не се измъчвай!

— Накратко, имам адресче — зашумоля хартия. — Ето, препишете си го. Това е баня. Собственик е бивш съкурсник на баща ми. Там си правят събирания веднъж на две седмици. С проститутки. Баща ми също ходи. Редовно. Както и други хора от управлението.

— Науменко? — с очевиден интерес попита Денис Сергеевич.

— Понякога.

— Е, Пьотър… А ти откъде знаеш за това? През ключалката ли наднича?

— Има ли значение? — поколеба се Хазин.

— Всичко е важно! Щрихи към портрета!

— Води ме няколко пъти със себе си — промърмори Петя.

— Ето това е възпитание! Браво на баща ти! Предавал е опита си на подрастващото поколение? — добродушно изхъмка Денис Сергеевич.

— Може и така да се каже. Имахме разговор с него… За женитба. Така реши да ми покаже, че сватбата не означава край на света. Както и… Да ми покаже, че двамата си приличаме. Вероятно. Дявол го знае.

— А това е известен способ за завоюване на доверието — съгласи се Денис Сергеевич. — Тук, в нашата страна, всички важни сделки се сключват по този начин. Младите, разбира се, се дърпат, но те са слабаци, само на подписите вярват, а и едва ли вече използват живи жени, само на порно карат. А баща ти е от старата гвардия, разбира кое какво е. Нищо не ни обединява по-добре от съвместното грехопадение. В сауната с курвите е най-добрият тиймбилдинг! — Той отново се разсмя.

— Ами горе-долу е това. Оборудвайте го с наблюдателна апаратура и всичко необходимо.

— Благодаря за съвета, Пьотър! Но! — Денис Сергеевич цъкна с език. — Самият ти не си за първа година в тази професия. Със своите какво, не се ли напарвате така? На началството този филм едва ли ще направи някакво впечатление. Това или на някой „Лайф“ да го подхвърлят, или… Всъщност в целия свят има само един човек, който може наистина да се изненада от тази хроника. Майка ти. А мислиш ли, че тя не знае за бащините ти сбирки?

— Със сигурност не! Не би му простила!

— Ако знае, че той знае, че тя знае, няма да прости. А ако той не знае, че тя знае, то няма какво да се прощава. В такава възраст на жените им е трудно да започват нов живот. Но добре. Добре, Пьотър. Да опитаме. Не е зле това. Повече от нула. Това е една такава мъничка кукичка, на която ще закачим Юрий Андреевич. А ако ни провърви, и други стъпили накриво граждани.

— А вие ще закриете ли делото ми? — след кратка пауза промърмори Хазин.

— Ще го закрием, Пьотър. А ако с баща ти всичко се получи както трябва, тогава ще го изтрием от архива. Ако се види в този запис и реши, че той не е за семейно ползване, тогава да. Всичко зависи от това доколко е здраво и задружно семейството ви.

— Стар козел. На мен ми чете морал, а сам кисне по гол задник в басейна с разни курветини.