Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

По празниците Петя е бил задържан не от свои, а от чужди. Сам знаеш кои: ФСБ? Със сигурност са били федералните. Петя е искал да се скрие зад баща си и това им дошло тъкмо навреме. Завели дело срещу него, принудили баща му да напусне, а синчето взели под крилото си. Който е виновен, той е послушен. На тази основа е изградена зоната и цялата руска държава, че и цялото земно кълбо. Удобно: хем мляко дава, хем вози. В зоната, ако слушаш внимателно, можеш да чуеш всичко за хранителната верига, в която ти си планктон.

Нали?

Затова и Игор се страхува от Петя. Не от Петя сополанкото, а от онези, които стоят зад гърба му, които дърпат конците и нареждат накъде да се върви. Страхува се, че не може да разбере цялата им корупционна игра и затова може да изгуби.

Благодаря, татко. Обясни ми го. Но чак пък Юда?

Сега трябваше да се прибере обратно в Лобня. Да отиде доброволно в местното ОВД, да се разпише. Такъв е редът: иначе ще започнат да го търсят.

От Савеловската гара писа на Игор.

— Добре. На „Кутузовски“ отиде човек от ДС, не си прави труда да го търсиш.

Смелост почерпи от прояснилото се небе. Сега имаше за какво да рискува.

— И автобусът заради него ли беше? Пазеха го? — попита Игор К.

— Никакъв автобус нямаше! От какъв зор? — каза истината Иля.

— А Синицин от какъв зор го прибраха?

Очевидно умираше от страх, щом беше изгубил всякаква предпазливост, помисли си Иля. Пише за всичко открито, без да се притеснява, че ще го прочетат чужди хора.

А после, вече в електричката, предположи: той всъщност предразполага Хазин към откровеничене. Така се застрахова. Може би при тях върви чистка и точно Петините ръце използват за това — Петя не се бои да ги изцапа.

Какво да подхвърли на Игор?

В главата му се въртяха най-различни неща. Първо набра: „Значи Синицин!“, но размисли. Как да разбере дали Синицин е важен за всички. Синицин беше онзи, който предлагаше на Петя да отдели настрани от конфискувания товар.

Който трябваше да бъде предаден на абреците. На онзи същия Магомед, в четвъртък. А ако Игор казваше истината, значи Синицин го бяха прибрали.

Знаеше ли Хазин изобщо, че са разследвали Синицин? Кога беше успяло да се случи всичко това? С него като че ли бяха общували в Сигнал. Потърси там Синицин, припомни си разговора с него:

— Не припирай, пич! Той е сериозен човек, не трябва да го притискаме. Аз ще ти кажа кога.

— Не мога да чакам дълго. А ако ФСР се появи?

— Не се шашкай.

Ето. Страхувал се беше от ФСР и ненапразно. Разследвали са го значи, и то скоро. Може би с помощта и участието на Петя. Поне така смяташе Игор. Не се шашкай, Синицин.

А сега къде е стоката, която беше предназначена за абреците? Изчезнала заедно със Синицин? Той беше изчезнал от месинджъра внезапно, сякаш му бяха нахлузили чувал на главата и го бяха отвлекли. Не беше успял нито да се оплаче на Хазин, нито нищо: имало е човек и после го няма. И дори не останаха кръгове по водата.

Кого да попита? Игор освен?

Пред Денис Сергеевич вече определено не искаше да се представя за Петя. Ако Денис Сергеевич е Петиният наставник от ФСБ, по-добре да се крие от него дотогава, докато може.

А от какъв зор бяха прибрали Синицин?

Написа на Игор: „Не съм запознат“. Може би ти бъркаш, Игор, и аз нищо не знам за ареста. А може и да знам, но просто си играя с теб. Или дори не си играя, ами просто по този начин те укротявам: нали усещаш, че столът под теб се клати. Стой мирно, не се дърпай, че току-виж написали — самоубийство. Както обикновено.

Само че Игор не можа да изтърпи това.

— Ти и за родния си баща не беше в час, а, Хазин?

— Не наглей — перна го през ръцете Иля.

Наложи се да го напише: беше точно в стила на Петя. Макар да му се искаше да напише друго — не съм в час, хайде, просвети ме.

Но Игор нямаше намерение да го учи повече. Вместо това, след като мълча през целия път до самата Лобня, го ужили с последните си думи:

— Накратко, стоката ще ти предам само лично. Иначе на твоите абреци можеш прах за пране да им пробуташ. Чисто тайд, мамка му.

Иля се спря пред вратата на ОВД: телефонът пищеше. Набра кода, погледна.

Беше пристигнало съобщение от Нина.

„А ти вече бъди внимателен, пази се както трябва!“

На площадката излезе да попуши автоматчик в сивкава униформа. Щракна със запалката, от скука се загледа в Иля. Иля усещаше погледа му на тила си, с периферното си зрение, но не можеше да откъсне поглед от екрана.