Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Депо. Жалко, че му се живее.

Плю във водата.

Сви в междината между къщите и се спря.

Там имаше витрина на туроператорска агенция. Бали, Тайланд, Шри-Ланка: ярки листовки, залепени за стъклото. На тях палми, бели хотели, море от син флумастер. Цените високи: почивка за един в Тайланд — колкото погребение за двама стандартен клас.

Но му се искаше да се постопли. И Иля влезе.

Стаята не беше голяма, на стената имаше плазма с прибой, прозорец към тропиците. Под прозореца имаше офис бюро, върху него лаптоп с ябълка, зад компютъра като зад бруствер се криеше непривлекателно еврейско момиче със старателно направена прическа.

— Да се постоплите ли? — попита тя.

— Да помечтая — отвърна Иля.

— Мечтите се сбъдват — обнадежди го непривлекателното момиче. — Коя дестинация разглеждате?

— А какви има?

— Всякакви имаме. Все пак се наричаме „Розата на световете“.

— А вие сигурно сте Роза? — пошегува се Иля.

— Точно. Очевидно е, нали?

— Нормално. Просто аз съм много умен. Ами и аз не зная къде.

— Шенген имате ли?

— Европейска виза? Не. Никаква нямам.

— Добре. Тогава нека да разгледаме безвизовите варианти — изобщо не се смути Роза. — В Шенген и без това сега е студено…

— И има педерасти — довърши Иля. — Така ми каза един човек в тролейбуса.

— Какво? Добре. Ние всъщност имаме споразумения за безвизови пътувания с много страни. Тайланд, Индонезия — това са Бали, Малдивите, Сейшелите, Израел. Там сега всичко е прекрасно.

— Сигурно.

— Ако ви се иска нещо по-екзотично, то можем да обсъдим Новия свят. Е, не Щатите, но Латинска Америка. Искате ли кафе?

— Да обсъдим — съгласи се Иля.

Топлото го размекна; той си разкопча яката, прие с благодарност кафето, сложи си три лъжички захар.

— Може в Аржентина, в Бразилия, Венецуела по принцип също е безвизова, макар че там сега такива неща се творят, че по-добре да имаше виза. Хлябът е с купони и революцията ще избухне всеки момент.

— Аха.

— Ами какво още… Никарагуа, Гватемала, Перу — изброяваше тя, като хвърляше по някой поглед в записките си. — В Перу е Мачу Пикчу. Колумбия.

— Ето — неочаквано за себе си се обади Иля. — В Колумбия.

Аз съм огънят, който изгаря кожата ти

Аз съм водата, която утолява жаждата ти…

Зелен океан. Бяло небе. Школата на колумбийския живот. Хазин дали би искал да отиде там? На Иля му се прииска.

— Ами какво да ви кажа за Колумбия? Много красива страна, не твърде безопасна, разбира се, но вече не чак толкова като преди. Джунгли, приключения, кока, ФАРК, много красиви момичета. За един клиент организирахме частен тур до Меделин, родното място на Пабло Ескобар. Сега върви сериал…

— Знам — каза Иля.

— Ами като цяло из местата с бойна слава. Но това, разбира се, не е точно бюджетен вариант. Из джунглата с джип, из клубовете от филмите и романтичен финал: залезът на слънцето над гроба на дон Пабло, където се смята за проява на добър вкус директно от надгробния камък в памет на покровителя на Меделин да…

— Нямам задграничен паспорт — каза Иля.

Послуша приказката — стига толкова. Някой друг ще отиде на колумбийска обиколка. Не Петя Хазин и не Иля Горюнов. Някой, който ще живее.

— Ами това не е проблем — недоразбра Роза. — Може да се направи. Ние работим с агенция, която се занимава точно с това. Ще ви струва пари, разбира се, но може да стане за седмица. А от стария модел дори за три дни.

— Няма да ме пуснат.

— Милиционер ли сте? — съчувствено го попита тя.

— Точно обратното. Не ми е изтекъл срокът.

Кафето със захар поразми предпазливостта му. Изтърси го и веднага съжали за това. Сега тя ще хлопне капака на лаптопа и ще каже, че затварят за обяд.

— Ако искате, ще им се обадя, още сега ще попитаме. Според мен няма нищо такова…

— Аз… Със сигурност не е нужно.

Но тя вече търсеше някакви свои връзки в телефона.

— Ще си ходя.

— Наталия Георгиевна? Обажда се Гуля от „Роза на световете“. Да. Имам един въпрос. Човекът не си е изтърпял срока. Да. Ще го направите? Какъв закон? — Тя записа някакви цифри на лист хартия. — Напълно ли сте излежали присъдата или УДО?

— Напълно — отвърна напрегнато Иля.

— Ясно. Благодаря! Ами тогава, ако има нещо, направо при вас ще го пратя, нали? Ще му съобщя тарифите. Още веднъж благодаря!

Иля я погледна глупаво.

— Казва, че щом присъдата е излежана напълно, значи може да се излиза. Сто и четиринайсети федерален закон, параграф петнайсети. Ако не наложат ограничение за излизането от административния надзор — прочете тя от хартийката. — Виза за прилична държава няма да получите с тая присъда, но ние оглеждаме неприличните, нали?