Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Там, където при Нина имаше ръбове, Албина беше закръглена; където при Нина всичко беше умерено, при Аля беше в изобилие. В синя униформа тя, синеока, загоряла, представляваше същинско изкушение. Гръдната обиколка беше голяма, налагаше се да разкопчава горните копчета.

Със своите плавни линии, с изобилието си, със сенките и контрастите тя, естествено, изкушаваше. При вида й на Иля му секваше дъхът; но Аля винаги пишеше едно и също, изразяваше се първично: „Искам да те галя с устни“, „Чакам те в мен“, „Горя“. И пишеше с правописни грешки. Албина беше ефектна, но беше и глупачка.

Албина живееше в Петя през май и през април и го беше хванала само няколко дни след изписването от болницата. Нина се грижеше за него, Албина го примамваше. Но с нея беше започнало още по-рано, тя се припокриваше с някакви отсъствия на Петя, командировки, заседания, както обясняваше той по свой начин. Но и тя не можеше да оправдае всички изчезвания, може би имаше още някого.

И Нина го подозираше. Едва тогава ли беше започнала? Или още отпреди, при някое от неговите изчезвания? Когато на морето му беше говорила за измените — себе си ли бе имала предвид, или него?

Иля вече не я гледаше, а я слушаше. Нина бе изгубила двуизмерността си, беше придобила обем, оживяваше. Не живееше само в телефона.

Прииска му се да се намеси в караницата им. Каква ти Албина, гадино?! Виж се: в живота си имаш най-доброто момиче, а гониш чуждите секретарки! Какво не ти стига, всъщност какво още можеш да искаш?

И Петя очевидно го чу. Два дни се блъскаше в стъклото, стремеше се към Нина.

— Много те моля. Нужна си ми наистина. Хайде да се видим, да поговорим.

— За какво?

— Искам да живея с теб. Искам да се преместиш при мен.

— Като че ли това е твое решение.

— Аз решавам! Искам да бъда с теб!

— Смехория.

— Ти си моя и никъде няма да ходиш, ясно ли е, кучко?! При никого няма да отидеш! Който й да е следващият ти тъпкач, ще го намеря и ще го размажа! Схвана ли?! Никъде! Никога!!!

После плюеше в лицето на Албина, крещеше и на нея, че всичко между тях е приключило, а Албина му се смееше с белите си вещерски зъби и му обещаваше, че пак ще допълзи при нея от своята сельодка.

Тресеше ги двамата с Нина, подмяташе ги: бяха попаднали в турбуленция. От съобщенията не можеше да се разбере какво друго освен изневерите разделяше Петя и Нина. Но имаше още нещо — мощно, непреодолимо.

Иля влезе в папката с клипове — да провери какво е останало в архива на Хазин от този период. И намери. Онова същото, в което двамата с Нина гледаха безцветно порно на дивана. Когато тя беше поискала от Хазин да признае, че тя е неговата кучка. Бе настоявала отчаяно.

Към трети юни Петя беше сломил съпротивата й и сам се беше пречупил.

— Аз изхвърчах, в хладилника има всичко необходимо. Взех ключа със себе си, заключих те, така че извинявай, ще се наложи да ме изчакаш!

— Защо ме събра Господ с милиционер…

— Да, и в шкафчето има неразпечатана четка за зъби. За теб. За да останеш.

— Колко мило! И за какъв срок?

— Пожизнено!

Настъпи мир като в старите времена. Тя отново му изпращаше пак себе си, едва прикрита — от неговия сутеньорски апартамент с кол за стриптийз. Събраха се все пак.

— Как ти се струва? Agent Provocateur. Тематично за теб! — и емотка, каквато вече почти не използваше: бански костюм.

— Не ми пращай такива неща, ФСБ е пламнало!

Това продължи един месец: после отново се появи параноята, той пак спря да се появява, макар Нина да живееше у тях.

— Петя, можеше поне да ми пишеш, че при теб всичко е наред.

— При мен всичко е ок! Работа!

— А кога да те чакам? Приблизително?

— Днес едва ли. Погледай филм. Или излез с приятелки. Сори!

Три седмици по-късно, в края на задушния московски юли, в жегата, когато тялото вечно е лепкаво, а труповете започват да вонят още на втория ден, Нина му пишеше полека:

— Знаеш ли, струва ми се, че ме разваляш. Ти и твоите вечни истории. От теб направо вони на развала. До когото и да се доближиш, веднага прихваща от теб тая гангрена. Аз, Гоша, Никитос. Ти просто ни използваш и ни захвърляш. Правиш хората около себе си нещастни. Чуваш ли ме, Петя? Нещастни.

— Пука ми, ясно ли е? — озъби й се Петя. — Можеш да си ходиш.

Иля се ровеше в Петиното бельо, бъркаше без ръкавици в коремната кухина, междувременно улавяше и разни други — пак Албина, Юлия някаква, Магда — които дори не си беше направил труда да скрие, мършави блондинки с детски ръчички и стъклени погледи, остригани по момчешки брюнетки с черни дупки под изписаните вежди, все за еднократна употреба, мимолетни, жени-обвивки-менте, празнота в опаковка.