Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

— Привет! Искам да те поканя на кино. Днес свободна ли си?

— Днес ми е международният ден на жената. Пристигна една приятелка от Минск! — и последва картинка: две момичета с панделки и трика танцуват заедно.

— А утре какъв ден ти е?

— Събота. А на теб?

— Да отидем утре тогава? На „Американски обир“.

— В никакъв случай! — Шепнешком подсказва: „Съгласна съм на „Бърдмен“.

— Добре… Има прожекция от 19:30 в „Октябър“.

— Хайде да се разберем така: отиваме в „Пионер“ от осем да го гледаме на английски, като билетите и пуканките са от мен! — емотка с пуканки.

— На английски???

— Готова съм да ти превеждам на уше.

— Ок. Тогава ще мина да те взема утре в седем, ако нищо не се промени.

— А ти обичаш да планираш, нали?

Значи след киното се беше случило, пресметна Иля. Как се получава при хората? После са отишли на вечеря, прозвънтели пълните с вино чаши, после — бар, клуб, кръговрат — като че ли втора среща, а после и трета… В неделя по обяд махмурлията Петя написа на Нина:

— Благодаря за вечерта… И за нощта…

— Благодаря за сина… И за дъщерята… Михаил Сергеевич, мошенико! Защо от този номер? — смееше се Нина.

— Стига вече. Просто исках да кажа, че беше яко.

— Съгласна! Сори. — Емотката се зъбеше: глуповато извинение.

— Най-накрая да се съгласиш за нещо с мен!

— Е, поне съм готова на диалог. Продължавай да ме убеждаваш!

— Имаш ли планове за днес?

— Честно казано, имах. Но ако трябва да съм съвсем откровена, не са чак толкова интересни.

— Тогава си резервирам „Живаго“!

— Коварен съблазнител! Любимата ми книга! Край, отивам да се гримирам.

— Ама каква книга? Шегувам се.

После се оттече: уговаряха се за срещи, Нина му изпращаше вече истински свои снимки — бяло бельо, черно бельо, червено — казваха си кога ще дойдат навреме и кога ще закъснеят. А на трети март вече го повика без прелюдия:

— Център до Юстас. Днес съседката нощува при годеника си. Това е намек. Повтарям, това е намек.

— Какво да нося?

— От теб бутилка вино и добро настроение, от мен въздушна салатка и вълшебна атмосфера.

— Значи ще донеса и пица — и Петя, обучен в нейния стил на писане, намери пиктограма на триъгълни парчета пица и й я прати.

— Ненаситник!

Към април отношенията им бяха започнали да задълбават. На девети Петя още през деня попита:

— Нин, свали новите серии на „Breaking Bad“, плийз!

— Така, така, а ВДНХ? Нали щяхме да ходим на кънки?

— Сама ме запали по тоя сериал, сама се оправяй. Аз се съпротивлявах!

— Съпротивата е безсмислена! Знаех си, че ще се зарибиш. В интерес на истината първо смятах да предложа „Следствието се води от експерти“… — Нина вмъкна в съобщението жълтичкия детектив от колекцията телефонни емотикони.

— А той много сезони ли има? Нали знаеш, че трябва да си планирам живота!

— Ами пет или шест. Но нищо, нали и „Наркос“ излиза, също по твоята тема. Така че с тези темпове до края на годината ще ни стигне.

— Като стана дума за моята тема. За теб да взема ли?

— Взимай, изкусителю! Ще гледаме на 5D.

Значи до април вече беше успял да я докосне, съблазни, покори. Но може би тя самата си го е търсела? Може би не е била чак толкова невинна?

А в края на месеца Петя за пръв път започна да премълчава, да скрива нещо от нея.

— Нинк! Значи ти за празниците си в твоя Минск?

— Ами да. На нашите много им домъчня. Не искаш ли да дойдеш с мен?

— Май не, като че ли. И нашите също искат да празнуват с мен. А ти за колко време?

— Не знам. Няма да е през цялата ваканция. За три дни. Там просто няма какво толкова да се прави. Защо?

— А, нищо, просто питам.

Значи все пак не е московчанка. Студентка? Дошла да завоюва имперската столица? Сама в града. С някого делят квартирата. Разчита на нещо? Надява се на нещо? Иля плъзна надолу, стигна до десети юни.

— А ти какво ще правиш през уикенда?

— Ами всъщност до понеделник трябва да си направя реферата по история на киното, Петя. А съм още до под кривата круша! — и картинка с чепато дърво, за да смекчи с шега неловкостта?

— Просто нашите ни канят и двамата на обяд.

— Охо! Какво е станало?

— Ами нищо. Просто искат най-после да те видят. Толкова са слушали за теб.

— Тая работа е по-важна от историята на киното. По дяволите. Цялата съм нерви! — и емотката нервничеше.

— Ти откачи ли? Това е просто обяд.

— Аха, просто? Сега цяла седмица ще трябва да зубря НК и НПК вместо неореализъм и нова вълна! Ами ако решат, че съм невежа?