Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Набра номера, прошепна нещо.

— Седнете.

Иля се тръсна във фотьойла, дълбок като вълча яма, като строителен изкоп. Седеше и гледаше като хипнотизиран асансьорите, тройна паст, три гърла: откъде ще излезе?

Вратите се разтвориха, излезе човек в синьо. Тръгна към Иля, без да бърза. Лицето му не изразяваше нищо. Все още можеше да стане и да избяга. Можеше да избяга. Иля подскочи и се изправи.

— К’во има? — попита брадатият.

— Ето — Иля му подаде червения пакет. — Сделка няма да има. Връщам парите. Всичките са тук. Предай ги на Магомед.

— К’во е туй? — безстрастно попита онзи.

— Убиха Хазин. Който трябваше да донесе стоката. Дръж парите.

Брадатият погледна в пакета, сви рамене. Иля се обърна и тръгна към изхода.

Изскочи от входа, затвори очи. Главата му се пръскаше. Вятърът го охлади, позволи му да си поеме дъх. Трябва да попуши. Имаше пари точно за една кутия.

Добре, че не беше успял да повярва в двеста и петдесетте хиляди виолетови банкноти.

Тръгна напред по „Якиманка“ към „Полянка“ и мостовете. За да заглуши гласовете в главата си, започна да си пее песен — на испански.

Запита се: е, какво, красиво ли постъпи? Отговори си: не, като идиот.

В ушите му звънтеше. Тресеше го. Адски му се пушеше.

Прекоси моста — и попадна отново на „Красний Октябър“. И без това всички пътища водеха дотук; но този път Иля специално се беше запътил натам. Знаеше накъде.

Сви вляво — към клуб Icon. Той беше предварително облепен с плакати на някакви американски звезди, които досега в Москва само на Нова година са идвали. Нова година беше недостижима.

Зад ъгъла започваше онази заводска уличка.

До вратата на агенцията стоеше некрасивото момиче Гуля. Увиваше се в наметало, пушеше. Веднага позна Иля.

— Може ли и на мен?

— И как, получи ли се с паспорта? — Тя извади от елегантна перлена табакера тъничка цигарка с платинен кант.

— Получи се.

— Върнахте се да оформим екскурзията? — усмихна му се тя.

— Искам още да помисля — отвърна Иля. — Че както съм зациклил на тая Колумбия, може пък и да не трябва? Какво друго имате?

Допушиха си цигарите, прибраха се на топло.

— Ето, вижте. — Иля сложи паспорта на масата. — За пет години. За два дни ми го направиха.

Тя отвори паспорта на страницата със снимката. Прочете името му.

— Много ми е приятно. Поздравявам ви!

Пошари с мишката, разлисти каталозите.

— Така. Хайде още веднъж. Търсим безвизови. От популярните дестинации, разбира се, Тайланд. Били ли сте вече?

— Не.

Прибоят в плазмата заливаше белия пясък с бяла пяна, палмите мърдаха листата си, наподобяващи перки на двигател. Небето беше толкова синьо, че му се искаше да се гмурне в него. Иля гледаше екрана, гледаше и слушаше.

— Всъщност там има сума ти други интересни неща, освен женските боеве. Руснакът обикновено се хвърля на Патая, по местата с бойна слава, но островите им са просто нереално красиви. Като от филма „Аватар“ направо, от водата едни такива зелени блокове се издигат. Има необитаеми, с диви плажове, бял пясък, там ходят младите французи, австралийци, живеят в комуни, организират си рейв партита по три денонощия, просто жестоко. И на моторна лодка може да се поплава, местните возят до изоставени будистки храмове в горите.

За една минута Иля изкара там цял един живот, на тези зелени тайландски острови, млад и загорял, сърфърски и мотопеден, с млади къдрави парижани: може би амур-а-троа.

А Гуля продължаваше да го подмамва:

— Или пък в Мароко. В Мароко ходили ли сте?

— Не. Никъде още не съм ходил.

— Ой, аз бях миналата година, направо съм във възторг. Самата страна е просто фантастична, пейзажите са като от космоса, хората са радушни и океанът там е истински, буен — точно за сърфинг. И такива едни белички градове на фона на синьото море… Есауира някаква там. Е да, и Маракеш! Огромен старинен град, касба, арабска крепост, тесни улички като в „Хиляда и една нощ“, базари и овощни градини, пирожки с пудра захар и гълъбарници, имението на Ив Сен-Лоран, но това сигурно не ви е интересно…

— Интересно ми е.

— Той не е имал деца и през целия си живот гледал булдози. На всичкото отгоре всичките кучета били синове един на друг. И всичките се казвали Мужикь — тоест мъж. Мъж Първи, Мъж Втори, Мъж Трети, като крале. И в тази градина се намира фамилната им гробница, много трогателно. Династия.