Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

От какво да се страхува? Сега е невидим и свободен. Тези пари са негови по право, тези двеста и петдесет хиляди от главната каса му ги бяха дали, бяха пресметнали евровия еквивалент на седем години младост. Ето паспорта, ето парите, ето бъдещето, духвай. Ще се усетят, разбира се — и тези абреци, които изобщо не са бандити, и ченгетата, които изобщо не са ченгета, но вече ще бъде късно — ще закъснеят с два-три дни, а за това време той вече ще се е изпарил с новата си фамилия; ще полети — даже по бяла тениска със златна щампа и с шапка олд скул — над океана към град Меделин, ще се изгуби там и там ще гледа сериал от петдесет сезона, докато не разбере как завършва всичко. Само една разлика имаше със съня: Нина няма да е с него.

Включи телефона, Петя. Няма връзка.

Няма връзка с Петя, няма връзка с Нина, с родителите: от всичко се отрече, докато замиташе следите си. Не може да предупреди никого за нищо. Вчерашният добър план — да върне телефона на Хазин — днес се оказа лош.

Ама отлитай за Меделин, господи, отлитай да живееш! Майната им на всичките! Какво, ти прости на татенцето му, който облече сина си във власт, обучи го да се отнася към хората като към говна? Защото — какво?! Защото пие валокординче?!

Какво, нима честно, искрено прости на Хазин за своите седем години? А?

А?! Нали те плямпаха за хищниците, за това, че всички в тоя свят се ядат един друг! Само че не ги устройва, когато не могат да хванат някого, когато не могат да отворят челюстите си достатъчно, когато в гърлото им нещо се е затъкнало! Ама хак ви е, на ви нещо, с което ще видите зор: брадати хора, на които не им пука за милиционерските генерали! На ви, опитайте да ги преглътнете, без да ви преседнат!

А?! Та това са вашите правила, и играта е ваша, нека сега те с вас така, както вие с нас, нима не е справедливо?! Това ще ви е наказанието, това е разплатата — аз я търсех в Соликамск, на господ ви наковладих и той ето: прати ви беззаконници. Щом не може по закон, то поне по убеждение!

Само че по тази шибана хранителна верига те първо ще похарчат Нина, беззъбата и меката, и чак след това ще тръгнат да търсят Хазин. Но тук проблемът е твой, Хазин, защото се оказва, че ти вече си мътил водата на тия брадатите, лъгал си ги, ти се прикриваш зад своята бременна мацка, не аз!

Ама какви сте ми на мене вие? Чужди хора!

Аз си нямам свои освен мен самия. Горете в ада всички!

Излезе от метрото.

И какво като е бременна? Какво като й направих вчера предложение?! И какво, че самият аз я уговарях да остави детето?! Какво от това?! Детето не е мое, а на Хазин, това е неговата мацка, това е неговият баща, аз с Хазин съм се виждал всичко на всичко два пъти: когато заради егото си ме прати в затвора и когато му прерязах гърлото! Ние сме чужди един на друг! Това е неговата майка!

А аз си имам своя, тя тъгува в моргата, заседнала е между тук и там, тепърва трябва да оправям нея, какво общо имат тук Хазиновите роднини?!

Та ти лежиш там, мамо, и ми разказваш всичко това?! Ама не, дай да направим така: ти там, а аз тук. Аз тук, а ти там все някак. Не ме учи, не дърпай към себе си! И какво, какво, че Нина няма нищо общо?

Получава се така, разбираш ли, че ако аз — нагоре, то тя — при теб, долу. А ако тя — нагоре, то ще се наложи надолу да се спусна аз.

Не можем и двамата нагоре, Магомед няма да го позволи. Тя с нищо не го е заслужила, ами аз — с какво?! Защо трябва да се сменям с нея? Защото я отказах да прави аборт?

Тук не става дума за честност, не става дума за справедливост, за разплата, нито за прощаване на греховете, а само за това, че трима мъртъвци са се вкопчили в краката ми и дърпат надолу, в тресавището, не ми позволяват да издрапам на въздух, ето за какво става дума!

Защо вместо нея само със себе си мога да нахраня кръвопийците, кого ще впечатля с това, кой ще го оцени, кой ще научи за него: никой и никога, безславен подвиг — идиотия, тук няма никаква победа, не може и да има, няма никаква жертва и никакво спасение, всичко е вятър работа. Всичко е напразно, напразно, напразно.

И това дете какво — та то ще попадне в лапите на Хазин старши и той ще възпита от него втори Петя, ти сам им го подхвърли това, втори разглезен лайнар, на когото е позволено всичко! Той ще порасне, ще затъне в боклука, от скука и дрога ще вкара в зоната следващия Иля, ето ти и твоята печалба.

За какво да умираш?! Заради кого?! Бягай! Лети!

— Може ли Магомед? Обадете се, както преди.

Белокожата жена му се усмихна измъчено и вдигна слушалката.