Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

А може би да отиде при нея, да я заговори? Да се престори, че иска да се запознаят? Нека изсумти и го прати по дяволите, голяма работа! Затова пък ще имат половин минута истински разговор. Току-виж го харесала? Може пък да не й се стори противен?

Нина вероятно веднага бе почувствала, че Иля я обхожда с поглед — по ръцете, по бузите. Но се стараеше да не му обръща внимание. После все пак се обърна за миг, присви очи — късогледа? Той се опита да й се усмихне, но вкочанените му устни се подчиняваха бавно — тя вече се беше намръщила и се беше извърнала.

Смутен, Иля взе телефона, сякаш в екрана му виждаше много по-интересни неща. Но телефонната Нина беше просто една сянка, ксерокопие на ксерокопието; не можеше и дума да става за сравнение с оригиналната Нина.

Нямаше как да седне при нея, но все пак можеше да мине наблизо, нали? Да профучи като вихрушка на една ръка разстояние и във вихъра да почувства нея, дишаща. Да усети парфюма й — цветен?

Иля седеше като парализиран, гледаше я изпод вежди, макар да осъзнаваше, че може да я подплаши с тази своя мрачна настойчивост, и да се боеше, че всеки момент отново ще се разтопи, вече трети път, както го бе направила два пъти в сънищата му.

Но тогава се осъзна.

Господи, каза си той, защо я повиках тук? Само заради себе си. Да я погледам, да я повъртя в ръце. Тя не е дошла при теб, идиот такъв, дойде при човека, който вече шести ден е мъртъв, когото ти уби. Премести я върху това квадратче на московската дъска, за да продължи да вярва, че с него всичко е наред. Трябва веднага да й каже, че всичко се проваля, че той няма да дойде.

Нина съвсем се потопи в телефона — набираше бързо нещо с дългите си пръсти и се усмихваше; а по лицето — сенки.

— Чакам те! — пристигна съобщение със смайлита. — Имай предвид, че си поръчах шампанско! С колата ли си?

И наистина донесоха висока чаша. Тя близна едва-едва от бледото злато, намръщи се на хапливите искри.

— Какво шампанско?! Ало!

Нина го прочете, изду устни, отмести чашата, проблесна усмивка, после отново стана сериозна.

— Изпих полагаемата ми се глътка, ти ще допиеш останалото! Кога ще дойдеш?

— Съвсем малко още, иначе няма да успея тук…

Не се намуси и започна да му пише нещо дълго, но съобщението пристигна, преди Нина да го е изпратила. От някого другиго.

ДС изпрати снимка.

Изпълнен с ужасно предчувствие, Иля я отвори. И се отдръпна като ужилен. Скрийншот от телефонен екран: карта на града с улиците му. Виждаше се „Садово-Кудринска“. И стрелката, която сочи право към Иля с наточеното си острие. „А ми казваше, че не си в Москва, Хазин! Може би е време да спреш да бягаш?)“

Така значи. Не е бълнуване, не е параноя. Какво, тук ли ще го търсят?!

— Трябва спешно да си планирам целия живот, остават ми петнайсетина минути, няма да успея! — Нина остави телефона на масата и почти веднага отново го грабна.

— Давай да започнем още отсега! — предложи Иля, докато гледаше как зад големите крехки стъкла напира тъмнината.

— Днес ми позвъни баща ти. Каза, че ме кани на своя юбилей. Можеш ли да си представиш?

— Аз им разказах всичко — съобщи й просто Иля.

Нина се повъртя на стола си, протегна ръка към чашата, отпи голяма глътка.

— Какво им каза? — три емотки с широко ококорени очи.

— Казах им, че си бременна. И им казах, че смятам да се оженя за теб.

Нина отпи още една глътка. После още една. Взе менюто от масата, разтвори го като ветрило, започна да си прави вятър. Бузите й розовееха.

— Whaaat?!!

— Ти между впрочем ще се омъжиш ли за мен?)

Усмихваше се, а отвътре го изгаряше. Болеше го да й приказва такива неща, болеше го, и то как. Тя се изчерви, него го опари. Тя прихна, очите му се подуха. Тя отпи от чашата, той се олюля.

Прости ми, моля те. Радостта ти тепърва ще приема форма. Но не заради себе си постъпвам така сега, ей богу, не за да погълна с поглед щастието ти. Просто не знам: ако сега не ти направя предложение, дали после ще успея?

Нина даде знак на сервитьорката — поиска втора чаша шампанско.

Просто не искам изобщо да се съмняваш, че той те е обичал. Трябва да вярваш в него, Нин — и винаги да казваш на сина си: баща ти те чакаше, канехме се да се оженим. Така, а не „Не всички имат и това е“.

— Ау, ти какво, правиш ми предложение с есемес?!! — възмути се тя. — Поне цветя да имаше?!

Но самата тя седеше с алено лице — Иля можеше да я види — засмяна, с пламтящи очи.

Той влезе в каталога с емотикони, намери там всичко, което е нужно за подобни случаи: цветя, шампанско, пръстен с диамант.