Скотт Мариани - Изгубената реликва

Древната и пъстра история и културното наследство на Саламанка в момента не бяха сред приоритетите на Бен и той упорито отказваше да се отдаде на меланхолични мисли за Брук, докато сателитната навигация на колата го водеше през Стария град към къщата на колекционера на произведения на изкуството Хуан Каликсто Сегура. Слънцето залязваше сред пожар от червено и пурпурно, който се отразяваше във водите на река Тормес и караше купола на далечната катедрала да блести. Камбанарии и минарета се извисяваха към тъмнеещото небе и хвърляха дълги сенки над покривите.

Бен остави колата на безлюдна странична уличка, на около километър от адреса на Сегура. Беше стигнал до тук бързо и тя беше изпълнила предназначението си, но да се върти около такава скъпа кола означаваше да си търси белята. Погледна пак адреса, който беше преписал в Рим, разкърши се след дългото шофиране и се отправи към целта си пеша. Нощта се спускаше бързо. Беше горещо и задушно. Задаваше се дъжд.

Колекционерът живееше в четириетажна внушителна къща с балкони, капаци на прозорците и червен керемиден покрив. Намираше се на висок хълм с изглед към целия град, сред цветна градина. Улицата беше безлюдна. Единствените хора, които Бен видя, бяха двойка младежи, които се разхождаха. Когато се разминаха, те го поздравиха и му се усмихнаха.

Бен огледа колите, паркирани край бордюра. Сребристото волво на Пиетро де Крешенцо не беше сред тях. Продължи предпазливо към къщата, да не би колата на графа да се появи зад ъгъла. Не се появи. Не се изненада, че го беше изпреварил.

Както можеше да се очаква за човек, който държи у дома си множество скъпи произведения на изкуството, охранителната система на Сегура беше добра. На Бен му бяха нужни цели четири минути, за да влезе в къщата. Тръгна от стая в стая незабелязано, безшумен като сянка. Из цялата къща се долавяше ароматът на тютюн за лула. Имаше много картини с голи тела, някои от които доста натуралистични, и Бен си помисли, че или сеньора Сегура е твърде свободомислеща, или Хуан Каликсто е ерген. Женската ръка винаги оставя следа във всяка къща. Колкото повече Бен оглеждаше къщата, толкова повече се убеждаваше, че няма сеньора Сегура. Още по-добре. По-малко хора щяха да се притеснят от присъствието му.

Някъде отгоре се чуваше цигулка. Той последва звука на музиката по стълбата, като стъпваше на ръба на стъпалата, за да не скърца. Горе имаше тъмна площадка. Сега цигулката се чуваше съвсем ясно — може би Бах, може би Хайдн — а миризмата на дим стана по-силна. На площадката имаше три врати — една наляво, една надясно и една в средата. Дясната беше леко открехната. Музиката идваше от там. През пролуката се процеждаше лъч светлина. Бен приближи безшумно и надникна.

Беше кабинет. В дълбоко зелено кожено кресло пред старинно бюро седеше едър солиден мъж, прехвърлил петдесет, с грива от сива коса, сресана назад над високо чело. Беше по риза с разкопчана яка и копринена вратовръзка, в ръката си държеше чаша, наполовина пълна с червено вино, и разглеждаше каталог за търг на произведения на изкуството. От устата му висеше лула, от която се извиваше струйка дим на светлината на настолната лампа. Сегура изглеждаше напрегнат — непрекъснато поглеждаше часовника си, като че ли очакваше някого.

Бен много внимателно открехна средната врата на стълбищната площадка и видя спалня. Вероятно беше стая за гости. Затвори вратата и се върна да наблюдава Сегура.

Часовникът на бюрото на колекционера показваше 23:15 ч., когато на пътната врата се позвъни. Сегура остави лулата си, стана и тръгна към вратата на кабинета. Бен бързо се скри в съседната стая и чу тежките стъпки на испанеца надолу по стълбата.

След малко се чуха гласове, първо неразбираеми, после все по-отчетливи. Бен приклекна и през ключалката видя Де Крешенцо да се изкачва след домакина. Костюмът на графа беше изпомачкан след дългото шофиране, а лицето му беше пребледняло и изопнато. Говореха английски. Сегура въведе италианеца в кабинета си и дръпна вратата след него. Бен излезе на площадката и с облекчение забеляза, че не я е затворил напълно. Двамата се виждаха през пролуката. Бен приближи и наостри слух.

— По същество — заговори Сегура със силен акцент.

Де Крешенцо изглеждаше толкова напрегнат, че едва дишаше.

— Гоя — прошепна той. — Искам да видя.

Сегура кимна. Отвори едно чекмедже на бюрото, извади дистанционно управление и го насочи към голяма маслена картина на стената на кабинета. Картината се плъзна настрани и отдолу се появи врата на сейф с бутони отстрани. Сегура прикри с длан бутоните и набра комбинацията. Дванайсет цифри — дванайсет пиукания. Сейфът се отвори.