Скотт Мариани - Изгубената реликва

Де Крешенцо отново поклати глава.

— Мисля да тръгвам и да си потърся хотел. — Той стана и подаде ръка. — Благодаря. Утре ще се върна в Рим и ще информирам властите.

— Бих предпочел да не се разгласява, че съм собственик на истинската графика — каза Сегура. — Разбирам обаче, че вече не мога да се радвам на такъв лукс.

— Благодаря за разбирането — отвърна дрезгаво Де Крешенцо.

Сегура изпрати графа до вратата в две минути след полунощ. Италианецът взе шлифера си „Бърбъри“ от старинната закачалка във фоайето, после двамата ценители на изкуството се ръкуваха и се разделиха.

Де Крешенцо излезе от къщата в горещата нощ и се запъти към колата си. Опипа джобовете си, за да намери ключа. Нямаше го. Беше толкова разстроен, че не помнеше дали е заключил колата и дали ключът не е останал вътре. Замаян, улови дръжката на вратата. Отвори я и се качи.

Ключът не беше в стартера. Изруга тихо и пак провери джобовете си.

— Добър вечер, граф Де Крешенцо — чу глас зад себе си.

Военна база „Торехон“, двайсет и четири километра североизточно от Мадрид

Прожекторите на пистата хвърляха отблясъци по гладкия корпус на чесната, паркирана на стотина метра от гигантския хангар, в който Дарси беше създала временен команден център. Мястото гъмжеше от тежковъоръжени полицаи и войници, технически персонал и правителствени агенти, джипове, военни походни маси и метални рафтове с оборудване. В дъното на хангара се виждаха силуетите на официалните самолети на краля на Испания и на министър-председателя.

Дарси разговаряше с комисар Мигел Гаридо, един от най-високопоставените шефове на полицията в Мадрид, когато малко след полунощ Паоло Буитони дотича запъхтян от другия край на хангара и прекъсна разговора им. Стискаше папка и сипеше извинения за прекъсването. Но имаше новини.

— Току-що ми се обадиха от Рим — каза той възбудено. — Идеята ти да задържим Орнела де Крешенцо и да я попритиснем ще ни струва наказание, но пък е свършила работа. Спомнила си е. Знаем името.

— Не го усуквай, Паоло. Кажи ми.

— Съпругът й е бързал да се срещне с човек на име Сегура. Не си е спомнила повече, но пуснах едно търсене в интернет и виж какво открих.

Подаде й разпечатката. Дарси я взе. Видя сериозен на вид мъж, над петдесет, със сресана назад посивяла коса и широки рамене, сниман в някаква галерия да се ръкува с друг мъж пред голяма картина.

— Хуан Каликсто Сегура — добави Буитони. — Уважаван колекционер на произведения на изкуството от Саламанка. — Извади друг лист от папката. — Адресът е тук. Обзалагам се милион към едно, че Бен Хоуп е последвал там Де Крешенцо. Има и друго. Нашите хора току-що установиха, че колата на Орнела не е в гаража. Твърди, че съпругът й е заминал за Испания със своята кола.

— Бен Хоуп я е взел — отбеляза Дарси.

— Търсим мазерати гран туризмо, сребърен металик. Няма много такива наоколо.

Дарси се обърна към Гаридо.

— Комисар, нужни са ни тактическите ви екипи и всички налични патрулиращи полицаи възможно най-бързо.

Гаридо вече беше извикал помощниците си и издаваше команди.

— Дарси, Саламанка е само на сто и петдесет километра от тук — каза Буитони. — Със самолета ще стигнем за по-малко от петнайсет минути и ще уредя да ни чака хеликоптер във военната база край града.

— Много добре, Паоло — Дарси му се усмихна бегло, после отново стисна челюсти и студеният блясък се върна в очите й. Грабна беретата си от близката масичка. Докато крачеше към изхода на хангара, сложи нов пълнител, щракна предпазителя и прибра оръжието си в кобура. — Този път Бен Хоуп няма да се измъкне.

— Боже, харесвам този поглед в очите й — промърмори Буитони и се затича след нея.

Саламанка

Очите на Пиетро де Крешенцо в огледалото се разшириха. Той се обърна назад и с ужас се вторачи в мъжа, който изведнъж се бе озовал на задната седалка на колата му.

— Радвам се, че те виждам — каза Бен. — Помниш ли ме?

— Боже мой! Убиецът!

— Точно така — кимна Бен. — Аз съм болен, много болен човек. Луд психопат, точно както пише по вестниците. Убих Урбано Тасони и ми достави удоволствие, когато го правех, точно както ми достави удоволствие да убия десетки други мъже, жени и деца преди това. Ще убия и теб, Пиетро, освен ако не направиш точно каквото ти кажа.

Де Крешенцо се сви на седалката зад волана. Бен държеше ключовете от волвото във въздуха.

— Този град е красив нощем. Защо не направим една обиколка, за да го разгледаме, докато си говорим?