Скотт Мариани - Изгубената реликва

Мъжете на бара бавно се обърнаха и се вторачиха в Бен. Онези, които играеха билярд, оставиха щеките и застинаха на местата си. Луиза се намръщи още повече, а объркването в очите й заприлича повече на страх.

Бен сви рамене.

— Не вярвайте на всичко, което ви показват по телевизията — подхвърли той и тръгна към изхода.

Твърде късно. Докато крачеше към вратата, чу викове. Обърна се и видя ченгетата да влизат. Барманът го посочи, но те вече го бяха видели и бяха извадили оръжията си. Единият стискаше електрошоков пистолет.

Бен нямаше никакво желание да го надупчат със стрели, свързани с кабели, по които протича електричество, способно да просне за миг и най-едрия мъж. И после да го закопчаят, докато се мята по пода като риба на сухо. Изскочи през изхода и събори зад себе си купчина каси, за да запуши прохода. Усети свеж въздух и почувства ризата си влажна и лепкава, докато тичаше по тесния коридор. Мина през паянтова врата и изскочи на безлюдна задна уличка.

Крясъците и тропотът на бягащи крака го следваха по петите. Хукна още по-бързо, без да се обръща назад. След стотина метра излезе на главната улица. Преследвачите му бяха съвсем близо. Чуваше ги как искат подкрепление по радиостанциите.

Хукна през улицата и едва не го блъсна кола. От другата страна имаше стоманен парапет и знак за метрото. Прескочи парапета и се спусна надолу по стълбите. Блъсна люлеещата се двойна врата с рамо, премина покрай касите за билети, без да намали скоростта. Небръснат мъж с униформа се развика след него, когато прескочи бариерата. Долу видя стрелки, които сочеха в различни посоки към коридори с бели плочи. Хукна по най-близкия, после се качи на бавен ескалатор. Ново разклонение, ново решение за част от секундата, друг тунел.

Дълбоко под повърхността беше задушно и горещо. Когато Бен приближи перона, го лъхна облак топъл въздух и скоро след това чу тракане на колела и скърцане на спирачки. Влакът идваше.

Летище „Фиумичино“, Рим

След влажното време в Манчестър и климатика в самолета горещото време в Рим се стори като сауна на Дарси, когато слезе по стълбата на асфалта на частната писта. Веднага разбра, че с тънкото памучно поло, което беше облякла в самолета, ще й е прекалено горещо. При първото си посещение в Италия се бе оказала неподготвена като глупав турист.

Колите ги чакаха наблизо — две необозначени беемвета на Интерпол и една полицейска алфа ромео. До тях стоеше група от четирима цивилни агенти, които я гледаха изпитателно, докато приближаваше. Последва кратко делово ръкостискане и представяне. Направи го висок плешив италианец със сако и риза с разкопчана яка. Английският му беше безупречен.

— А аз съм Паоло Буитони — завърши той. — В Рим ще съм офицерът ви за връзка. Ако имате нужда от нещо.

Той дръпна от цигарата си почти крадешком и изпусна дима през носа.

— Буитони?

— Като спагетите. Без шеги на тема спагети, моля. — Буитони се усмихна и фини бръчици набраздиха лицето му.

— Не обичам спагети — отсече Дарси.

— Жалко.

— И не съм тук, за да оценявам шегички — добави тя.

— Виждам.

— И махни цигарата, Паоло.

Буитони я изгледа, после запрати цигарата надалеч и по асфалта се посипаха червени искри. Посочи едната от двете необозначени коли.

— Има нови събития от последните минути — каза той, докато отиваха към колата. — Заподозреният Бен Хоуп се е измъкнал при опит да бъде арестуван и в момента се крие в града.

Дарси присви очи.

— Аха. И научавам това едва сега?

— Ние самите го научихме току-що — сви рамене Буитони.

— Никой не трябваше да предприема каквото и да било, преди да дойда.

— Ще установите, че в Италия нещата стават по този начин.

— Вече няма да е така. Къде се намира обектът?

— Нашите служители са го видели да влиза в метрото преди седем минути.

— Чудесно — каза Дарси, докато той я водеше към задната врата на беемвето. Двигателят работеше. — Един беглец най-лесно може да изчезне в метрото на един град. А точно тази вечер той вече показа, че е по-умен от вашите хора.

Дарси отвори рязко вратата.

— Не е чак толкова лесно — възрази Буитони. — Римското метро все още се строи. Има само две линии и е дълго едва трийсет и девет километра, което е нищо в сравнение с четиристотинте километра на лондонското метро. Повярвайте ми, той не може да се скрие на много места.

— Добре тогава. Искам да блокирате всички изходи, преди да се е измъкнал. Искам кордон. Никой да не влиза и излиза без мое знание.