Скотт Мариани - Изгубената реликва

Пазачите проявиха изненадваща бързина за габаритите си. Настъпиха напред и след две секунди трима от холандците бяха проснати по гръб. Бен се шмугна в незащитения вход, преди свадата да се е превърнала в бой. Чу след себе си виковете, когато дотичаха полицаите и видяха, че пътят им е препречен от юмручен бой. После се чу вой на сирени и спирачки, защото пристигнаха още няколко полицейски коли.

Бен мина бързо по тухления коридор. Музиката тук представляваше непоносим тътен. Коридорът зави и свърши в голямо мрачно помещение, пълно с подскачащи тела и мирис на бира, твърд алкохол и парфюм. Светлините премигваха в червено, зелено, бяло и всичко приличаше на забавени кадри от филм.

Зад скупчените пред бара хора Бен видя каквото търсеше — неоновата табела „Изход“ над задната врата. Проби си път през тълпата. Чу зад гърба си ядосани викове и се обърна. Видя десетина карабинери да нахълтват в клуба. Танцуващите подвикваха и ги освиркваха. Със сериозни лица и ръце на кобурите ченгетата разбутаха тълпата и си пробиха път напред.

Бен продължи към изхода. Някой го улови за лакътя и той се обърна. Беше момиче на около двайсет, слабо, с тъмна коса и силен грим. Едната презрамка на блузата й без ръкави се беше плъзнала от рамото й и висеше отстрани. Кожата й лъщеше от пот. Очите й блестяха, докато му говореше нещо, което той не чу, но реши, че е покана за танц. Момичето изглеждаше някак нестабилно на краката си.

Бен се поколеба за момент. Две от ченгетата бяха доста близо. Търсеха сам мъж. Някой, който се прикрива и гледа да се измъкне. Някой, който бие на очи. Бен се усмихна на момичето и кимна. То се притисна към него и залюля бедра. Той се опита да влезе в ритъм. Момичето затвори очи, наклони назад глава и вдигна ръце високо във въздуха. Бен я улови за едната ръка и я завъртя, така че да е с гръб към полицаите. Тя се засмя, той също. Той грабна празна бирена бутилка от близката маса и се престори, че пие и е замаян от алкохола. Момичето се разсмя. По зъбите му заиграха червени отблясъци.

На няколко крачки от тях висок и слаб русокос младеж си пробиваше път към бара. Две ченгета го сграбчиха и го обърнаха. Осветиха лицето му, спогледаха се, после поклатиха глави и го пуснаха.

Бен реши, че е време да тръгва. Вече беше усвоил танцовите движения доста добре. Общо взето, трябваше да се мята насам-натам като обезумял и да се хили като идиот. Така идеално се сливаше с тълпата. Без да престава да се поклаща, той поведе момичето за ръка към изхода, като размахваше бирената бутилка.

Вратата не водеше вън, а в помещение, в което настроението беше далеч по-мрачно. В единия ъгъл двама мъже играеха билярд, а няколко двойки закоравели пиячи седяха на бара. Дребен посивял човек с изпомачкан костюм давеше мъката си, подпрял куфарчето си на крака на масата. Бен реши, че е имал лош ден в службата. Малко по-нататък седеше блондинка с голямо деколте, която определено не пиеше първия джин с тоник за вечерта. Почти никой не разговаряше. Няколко лица бяха обърнати към телевизора в единия ъгъл и го гледаха втренчено, въпреки че звукът беше намален. От другия край нахлуваше като че ли по-хладен въздух и Бен забеляза друга врата, с надпис „Тоалетни“, зад която се виждаше коридор, пълен с каси за бира.

Момичето, с което танцуваше, сега го гледаше с очакване — или си мислеше, че ще й поръча питие, или очакваше да се усамотят някъде. Тя се олюля леко и улови лакътя му. Попита я как се казва, тя се изкикоти и се представи: Луиза. Бен я улови за китката и леко я отблъсна.

— Благодаря за танца, Луиза — каза й. — Гледай да се прибереш жива и здрава, чу ли?

Тя се намръщи.

— Хей! — извика някой и посочи телевизора.

Няколко души се обърнаха натам. Ухилената физиономия на Урбано Тасони изпълваше целия екран. После показаха тъмна уличка, премигващи светлини на линейки и полицейски коли, ченгета, които сновяха насам-натам, и водещата, красива брюнетка, която Бен разпозна като Силвана Лученци, да говори беззвучно пред микрофона. В долния край на екрана имаше надпис, с големи бели букви: ИЗВЪНРЕДНА НОВИНА: УРБАНО ТАСОНИ УБИТ. Барманът протегна лениво ръка към дистанционното и усили звука. Следващият кадър беше физиономията на Бен от снимката, която беше качена на интернет страницата на фирмата му.

„… смята се, че заподозреният е въоръжен и много опасен — говореше Силвана Лученци. — Гражданите се предупреждават да не се доближават до него при никакви обстоятелства…“