Саймън Бекет - Шепотът на мъртвите

Хайде, стегни се. Не можеш да изложиш Том .

Гарднър се приближи към сгъваемата маса точно в момента, в който изваждахме гащеризоните от найлоновите пликове.

— Съветвам ви да облечете гащеризоните върху бельото. Вътре е ужасно горещо.

— Не съм се събличал пред чужди хора, откакто завърших училище — изсумтя Том. — Не смятам сега да започвам.

Гарднър сви рамене.

— Да не кажеш после, че не съм те предупредил.

Не бях толкова срамежлив колкото Том, но въпреки това последвах примера му. И без това се чувствах неудобно, оставаше само да се съблека по боксерки пред погледите на всички наоколо. Освен това беше още началото на пролетта, а и слънцето вече залязваше. Колко горещо би могло да бъде в бунгалото?

Гарднър започна да рови в кутиите, докато откри бурканче с ментолов вазелин. Намаза дебел слой под носа си и подаде бурканчето на Том.

— Вземи, ще ти потрябва.

— Не, благодаря — каза Том. — Обонянието ми вече не е така чувствително, както преди.

Гарднър мълчаливо ми подаде бурканчето. Обикновено и аз не използвах ментолов вазелин. Миризмата на разлагащи се трупове ми беше също толкова позната, колкото и на Том, а след последната седмица във Фермата бях напълно привикнал към нея. Въпреки това взех бурканчето и намазах малко вазелин над горната си устна. Очите ми веднага се насълзиха от острата миризма. Поех дълбоко дъх и се опитах да поотпусна обтегнатите си нерви. Какво, по дяволите, ти става? Държиш се така, все едно ти е за първи път .

Докато чаках Том да се приготви, усещах топлите лъчи на слънцето, което озари върховете на дърветата и бавно започна да се спуска на запад. Помислих си, че независимо от това, което щеше да се случи тук, утре сутрин то отново ще изгрее.

Том дръпна ципа на гащеризона си и ми се усмихна весело.

— Да вървим да видим какво ни чака.

Нахлузихме латексовите ръкавици и тръгнахме по затревената пътека към бунгалото.

Гарднър спря пред затворената врата. Беше оставил сакото си при кутиите с гащеризони и си бе сложил предпазни ръкавици и обувки. В последния момент постави на лицето си бяла хирургическа маска. Забелязах, че преди да влезем, дълбоко си пое въздух.

Виждал съм човешки тела в различни стадии на разложение. Знам колко отвратителна е миризмата на гниещите трупове, дори само по нея мога да определя степента на разложение. Виждал съм почти напълно обгорели тела, както и такива, превърнали се в подобна на сапун лигава маса след продължителен престой във вода. Нито една от тези гледки не е приятна, но това е неизбежна част от работата ми и мислех, че съм привикнал към нея.

Такова нещо обаче ми се случваше за пръв път. Смрадта беше толкова силна, че имах чувството, че мога да я пипна с пръсти. Сладникавата миризма на разлагаща се плът напомняше на развалено сирене и бе толкова концентрирана, че започна да ми се гади. Ментоловият вазелин, който бях намазал под носа си, изобщо не ми помагаше. Бунгалото беше пълно с мухи, които кръжаха около нас, но това бе нищо в сравнение с жегата. Все едно се намирахме в сауна.

— Мили Боже! — въздъхна Том и направи гримаса.

— Казах ти да се съблечеш по гащи — обади се Гарднър.

Стаята беше малка и мизерно обзаведена. Когато влязохме, някои от криминалистите спряха работа и извърнаха погледи към нас. Щорите бяха вдигнати и през прозорците от двете страни на вратата влизаше светлина. Подът бе застлан с дюшеме, боядисано в черно и покрито с протъркан килим. На едната стена имаше камина, над която висяха покрити с прах еленови рога, а на другата — зацапан умивалник, готварска печка и хладилник. Останалата част от мебелите — телевизор, диван и фотьойли — бяха избутани встрани. В средата стоеше маса за хранене.

Трупът лежеше върху нея.

Беше гол, с разперени ръце и крака, които висяха от масата. Тялото беше така раздуто от газовете, че приличаше на огромна препълнена торба, която не е издържала на напрежението и се е пръснала. Безбройните ларви буквално капеха по пода и приличаха на врящо мляко. До масата беше поставен електрически радиатор, включен на максимум. Докато наблюдавах гази гледка, една ларва падна върху радиатора, зацвъртя, превърна се в мазно петно и изчезна.

Картината се допълваше от един кухненски стол, поставен до главата на жертвата. Изглеждаше съвсем безобиден, докато човек не се замислеше защо е бил сложен там.

Някой се бе качил на него, за да може да се наслади на деянието си.