Скот Мариани - Свещеният меч

— Като квалифициран психиатър ли говорите? — попита Саймън, все така кротко усмихнат. — С цялото ми дължимо уважение, надявам се познанията ви във въпросната наука да са малко по-широки от тези по история.

Постепенно дебатът се отдалечи от темата за войните и навлезе още по-разпалено в други области. Всъщност се палеше единствено Пенроуз Лукас, докато Саймън успяваше да запази ледено самообладание. Бен погледа още няколко минути, възхитен от лекотата, с която приятелят му оборваше доводите на професора.

Преди да спре видеозаписа, в долната част на екрана бяха изписани резултатите от телефонното гласуване: 76% в полза на Саймън. Последваха избрани цитати от зрителски обаждания.

„Ако книгата на професор Лукас е също толкова добре аргументирана, колкото участието му в предаването, няма да си я купя“, гласеше един от тях. Останалите мнения не се различаваха особено.

Беше изключително забавно, но Бен не бе в подходящото настроение. Той изключи телевизора. Изведнъж в стаята настъпиха мрак и тишина. Саймън си беше отишъл, за втори път тази нощ.

Професор Пенроуз Лукас излезе на балкона на вилата си, която бе разположена върху една стръмна скала, и се загледа към голия бряг на Капри над тъмните неподвижни води на Неаполитанския залив. Слепоочията му пулсираха от мигрената, тялото му още се тресеше от кошмара, който го бе измъчвал сякаш с часове, преди той най-накрая да успее да се отскубне от лапите му, задъхан и облян в студена пот.

Дори и сега гласът на баща му не спираше да отеква в ушите му.

Ще се пържиш в ада, копеленце мръсно! Пляс!

Пенроуз потрепери. Продължаваше да усеща миризмата на ужасния кожен каиш, който онзи извратен садист държеше навит в буркан с оцет, за да му е винаги под ръка. Той никога нямаше да забрави парещата болка от каиша върху тялото си. Плясъка на жилавата кожа във въздуха. Собствените си писъци, запечатали се в паметта му след трийсет години.

Запомни, момче! Който се поклони на звяра и на образа му, ще пие от виното на яростта Божия, ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели. Пляс! Пляс!

Пенроуз наблюдаваше белите гребени на вълните в далечината. Гласът на баща му постепенно заглъхна, мигрената започна да го отпуска.

Ах, как мразеше този мъж, с каква дива ненавист мислеше за него още от ранното си детство до момента, в който бе напуснал семейния дом, та чак до смъртта му преди единайсет години. Спомни си как бе стоял до гроба му, заобиколен от отчаяни, подсмърчащи роднини, които нямаха достатъчно мозък, за да прозрат какво се крие зад заучения чар на стария тиранин. При вида на ковчега, който се спускаше в зиналата яма, Пенроуз не се сдържа и се изсмя злорадо с глас. Единственото му съжаление беше, че преподобният Джералд Колингзуърт Лукас, дякон на епархията на Уинчестър, най-после се бе отървал от агонията на рака, който го бе разяждал бавно и неумолимо в продължение на цяло десетилетие.

Към момента на дългоочакваната смърт на баща му академичната кариера на Пенроуз вече напредваше. Самороден талант, той от ранна възраст си бе поставил за цел да стане един от най-младите професори на своето поколение. Никога не се бе женил, нямаше сериозни връзки, а приятелите му бяха малко. Пенроуз беше изцяло отдаден на работата си и на идеите, които по-късно щеше да доразвие в първата си книга. Но дори когато успееше да вдигне глава от бързо нарастващия ръкопис на „Бог ли? Какъв Бог?“, той си оставаше прикован към бюрото, където пишеше десетки дълги, пламенни статии в интернет за покварата на организираните религии и преди всичко на християнската.

Готовият ръкопис на книгата — сто и осемдесет хиляди гневни, богохулни думи — предизвика неочаквания интерес на две известни британски издателства. Изведнъж Пенроуз стана притежател на шестцифрен аванс, от който всъщност нямаше нужда, и веднага намери добро приложение на парите. Така започна втората фаза от личната му война срещу Църквата и паметта на баща му.

Пенроуз тайно плати седемнайсет хиляди лири на „Хардстаф и Болдуин“ — малко детективско бюро от Дарлингтън, което трябваше да изрови колкото се може повече мръсотия за представители на църковния клир от всички християнски деноминации в Североизточна Англия. Само за три месеца старателните детективи успяха да се сдобият с видеозапис на най-уважавания пастор в Лийдс, преподобния Тобайъс Бейтман. На него се виждаше как той се измъква тайно нощем, за да се отдаде на съмнителни удоволствия на печално известната Уотър Лейн в „Холбек“. Там го чакаше жена с черна кожена маска, която го връзваше за леглото и го биеше с камшик.