Скот Мариани - Свещеният меч

Беше от мъжа, за когото Микаела му бе разказала по време на разходката им в гората. Отец Фабрис Лалик, свещеника, чието самоубийство толкова бе разстроило Саймън. Бен отвори имейла, получен преди две седмици. Текстът гласеше:

Скъпи приятели,

Когато четете това съобщение, аз вече няма да съм между живите. Моля ви да не скърбите за мен, понеже съм недостоен за вашата скръб.

Срамът от греховете ми е бреме, което повече не съм в състояние да нося. Нека Бог се смили над мен за ужасните неща, които съм извършил.

Да гние в ада, какво ме интересува, помисли си гневно Бен. Той затвори пощата и потърси името „Фабрис Лалик“ в Гугъл. След секунда на екрана се появиха безброй статии от френската преса с подробности за самоубийството му. В тях се споменаваше и за огромните количества порнографски материали, открити на домашния компютър на отеца в село Сен Кристоф край Мийо, в Средните Пиренеи на Южна Франция.

Разкриването на педофилски наклонности у даден човек е в състояние за миг да изтрие всичко положително, случило се някога в живота и кариерата му; съвсем разбираемо преобладаващият тон в медийните публикации беше на отвращение и омраза. Материалите изобилстваха с коментари на негови енориаши, които изразяваха своя шок и погнуса от разкритията. Нямаше и следа от съчувствие към мъртвеца. Някои коментатори в интернет го бяха прекръстили на „Педалик“. Бен откри форуми и блогове, където скандалът беше предизвикал разгорещени дебати. Спонтанно възникнали групи за натиск настояваха правителството да се намеси незабавно, за да сложи край на ширещата се поквара в Католическата църква, или — още по-добре — да разпусне веднъж завинаги тази прогнила институция.

В повечето статии бе публикувана една и съща снимка на Лалик, направена на някакво официално събитие. Отецът носеше свещенически одежди, но Бен мигновено разпозна мъжа с жизнерадостното лице и закръгленото коремче от снимката на Саймън. На други изображения се виждаше виадуктът Мийо и мястото, откъдето властите бяха събрали останките му след падането от огромната височина. Отецът наистина бе избрал доста ефикасен метод на самоубийство.

Бен затвори компютъра, излезе от кабинета и тръгна към всекидневната. Опитваше се да осмисли информацията от последните часове, но съзнаваше, че все още е твърде далече от истината. Докато се озърташе наоколо за вдъхновение, една от книгите в старинната библиотека привлече погледа му. Той отвори стъклената вратичка и измъкна древната библия от рафта. Беше великолепно, подвързано с кожа издание, което за последен път бе виждал през първата година на следването си в Оксфорд. Разгърна внимателно корицата и позна собствения си избелял почерк: На моя скъп приятел Саймън от Бенедикт Хоуп.

Трогнат от факта, че Саймън бе пазил подаръка му толкова години, Бен усети как отново го обзема тъга. Разлисти книгата, чиито текстове преди бе знаел почти наизуст. Все още помнеше някои дълги пасажи, но голяма част се бе изтрила от паметта му. Може би си струва да я прочета отново, помисли си той. Саймън едва ли щеше да има нещо против, ако я вземеше назаем.

Постави библията на масата и посегна да затвори вратичката на библиотеката, когато забеляза колекцията от видеокасети и дивидита на най-горния рафт. Сред тях имаше игрални и документални филми и програми на религиозна тематика, записани от телевизията. Всички бяха обозначени със специални етикети. Една касета привлече вниманието на Бен. Заглавието гласеше: САЙМЪН СРЕЩУ ВРАГА. Той си спомни думите на своя приятел от предишния ден: „Не ми липсват врагове“. Бен не можеше да прецени дали Саймън се бе пошегувал, или не.

Телевизорът на семейство Аръндел се намираше на една поставка в ъгъла на стаята. Под него се виждаха видеокасетофон и дивиди плейър. Бен свали касетата от рафта и я постави в устройството.

Според датата, отбелязана с маркер върху етикета, Саймън бе записал телевизионното предаване преди малко повече от година. Наричаше се „Дебатът в понеделник“, едно от онези превзети дискусионни шоута, които се излъчват късно вечер. Водещият беше някакъв интелектуален тип, чиято физиономия беше смътно позната на Бен от редките случаи, в които изобщо бе гледал телевизия. Откакто живееше във Франция, се бе отказал напълно от подобен вид занимания.

— Тази вечер в предаването — обяви водещият — ще зададем един въпрос, който става все по-актуален с всяка изминала година: Вредна ли е религията и по-добре ли е да живеем без нея?