Скот Мариани - Свещеният меч

Бен разбираше какво става. Мъжът не възнамеряваше да оставя свидетели. Или поне не такива, които все още носеха глави на раменете си.

Значи нямаше какво да губи.

Той направи още една бавна крачка назад и вдигна ръце от двете страни на главата си. Мъжът го последва. Бен наблюдаваше дулото на оръжието. Пристъпи бързо напред, сграбчи хладната стомана на цевта и я дръпна едновременно встрани и към себе си. Усетил, че пушката му се изплъзва, мъжът инстинктивно дръпна спусъка и тя гръмна като бомба на сантиметри от дясното ухо на Бен.

Оръжието беше практически безопасно, преди следващият патрон да бъде вкаран в цевта, а Бен не възнамеряваше да позволи това да се случи. Хванал здраво цевта, той блъсна пушката към мъжа и заби приклада в лицето му. Улучи го в устата. Онзи извика от болка и пусна оръжието. Бен отново го удари по главата.

Цялата операция по обезоръжаването отне по-малко от две секунди. Може би все още ставам за нещо, помисли си Бен.

Мъжът със сака замръзна за миг на мястото си, след което хукна по коридора. Бен обърна пушката и задейства механизма, за да зареди патрон. После прескочи тялото на пода и излезе от кабинета на Саймън.

Бягащият натрапник тъкмо завиваше зад ъгъла. Бен лесно можеше да го застреля, но с такова оръжие щеше да го разполови, а той му трябваше жив. Ето защо преметна пушката през рамо и се затича след него. Мъжът се блъсна в масичката, от която Бен бе взел дървената статуетка, и тя падна на земята, препречвайки пътя му. Бен я прескочи, убеди се, че другият не е отишъл далече, и се хвърли като ръгбист след него, като го сграбчи за глезените. Загубил равновесие, мъжът се стовари по лице на пода и нададе силен вик. Бен се метна върху гърба му. С едната си ръка сграбчи дръжката на сака, а с другата, свита в юмрук, замахна към слабините му.

Ударът не попадна в целта. Бен така и не видя войнишката обувка, прицелена в лицето му. Ритникът го улучи в скулата и го запрати към стената. Той продължаваше да държи сака.

Мъжът посегна към пистолета си.

Бен — към пушката.

Другият се разколеба. Пусна сака и тръгна към входната врата. Отвори я със замах и побягна навън в нощта.

Рошльо лаеше като обезумял в пристройката. Бен се надигна с мъка, зашеметен от ритника. Изтича до вратата и видя как натрапникът заобикаля къщата. Насочваше се по пътеката, която водеше от задния двор към горичката.

Още в първите секунди на гонитбата Бен разбра, че шансовете не са на негова страна. Мъжът не беше особено бърз, но пък и не му се налагаше да тича бос по замръзналата земя с тежък сак и пушка в ръце. Бен едва бе стигнал до началото на горичката, когато си даде сметка, че обектът на преследването е изчезнал в мрака. Малко след това зад дърветата изрева двигател и някаква кола се отдалечи с бясна скорост по пътя.

Бен закуцука обратно с изранените си боси стъпала. В нито една от съседните къщи, които едва се виждаха между дърветата, не светеха прозорци. Изстрелът от голямокалибрената пушка, заглушен от дебелите каменни стени, вероятно се бе чул като пукване на тапа от шампанско от стотина метра разстояние — твърде слабо, за да предизвика тревога дори в едно затънтено селце като Литъл Дентън.

Но от няколко сантиметра ефектът беше съвсем различен. Бен знаеше, че трябва да минат поне ден-два, за да се отърве от пищенето в дясното си ухо и да възстанови напълно слуха си. Той влезе в къщата и се насочи към кабинета на Саймън. Бе дошло време да разбуди своя маскиран приятел и да изкопчи от него истината за случващото се.

Още с влизането си обаче се закова на място, вперил невярващ поглед в пода, където само допреди секунди мъжът бе лежал в безсъзнание.

Беше изчезнал.

Бен го бе ударил доста силно с пушката. Но явно не достатъчно силно.

Той запали лампата в коридора и последва капките кръв, които водеха към задния вход. Вратата зееше отворена; по касата и бравата се виждаха следи от взлом. Бяха пипали професионално и ефикасно.

А и моментът на проникване едва ли бе избран случайно. Катастрофата на моста също не беше случайност. Бен вече не се съмняваше, че някой бе искал да отстрани семейство Аръндел от пътя си, като причините за това се криеха в сейфа на Саймън.

Бен разгледа пушката в ръцете си. Беше „Мозберг“ със сгъваем приклад и цев, не по-дълга от трийсетина сантиметра — абсолютно забранено оръжие във Великобритания и много други страни. В магазина имаше четири патрона, плюс още пет в малка паласка, прикрепена към приклада. Всичките бяха бренеке, както и бе очаквал. Но не това го вълнуваше в момента.