Скот Мариани - Свещеният меч

Той се покатери върху смачкания преден капак и заблъска с юмрук по напуканото стъкло. Не усещаше болка, само смътно си даваше сметка за раните по ръката си. Стъклото поддаде навътре и през него избликна гейзер от въздушни мехурчета. Бен пъхна двете си ръце през пролуката и като се подпираше с крака върху капака, напрегна всичките си сили и изтръгна стъклото. Зрението му вече свикваше с тъмнината и той разпозна силуетите на Саймън и Микаела.

Колко време бяха прекарали под водата? Деветдесет секунди? Две минути?

Вцепенен от студа, блъскан и подмятан от силното течение, Бен захвърли стъклото встрани и се гмурна в купето.

Беше виждал достатъчно трупове през живота си, за да разбере от пръв поглед, че с Микаела е свършено. Остарелият предпазен колан не бе успял да я защити, а в лотуса липсваха въздушни възглавници. Ето защо тялото й се бе люшнало напред от сблъсъка и главата й се бе ударила в арматурното табло. Около смачкания й череп плуваше тъмен облак от кръв.

Саймън се бореше, но силите го напускаха. Внезапно отвори очи и видя Бен. Тялото му се бе спряло във волана. Гръдният му кош със сигурност бе премазан, но той още беше жив. Бен затърси трескаво закопчалката на колана. Дробовете му се пръскаха. Движенията му бяха хаотични. Само без паника. Иначе и двамата ще умрете в тази река.

Треперещите му пръсти намериха закопчалката и освободиха колана. Той го отметна встрани и сграбчи с две ръце Саймън. Нова серия мехурчета изскочиха от устата му, докато напрягаше сили, за да повдигне приятеля си и да го извлече навън през отвора. Прехвърлил едната му ръка около шията си, той се оттласна от предния капак на колата, като се опитваше да изплува с тежкия си товар към повърхността. На по-малко от метър над главата си забеляза светли отблясъци. Бяха толкова близо и същевременно толкова далече. Чувстваше се изнемощял.

Беше прекарал под вода две минути и половина. Може би три. Щеше да се удави.

Само без паника.

Откъде дойдоха силите му за този решителен, отчаян напън, Бен така и не проумя. Когато главата му се подаде над водата, той изпусна с хриптене последния въздух от дробовете си и вдиша жадно, за да ги изпълни докрай. Стори му се, че откъм брега се чуват викове. Горе на моста имаше движение и светлини. Наоколо беше пълно с хора. Бен не разбираше какво му говорят. Гребеше с едната ръка, като стискаше Саймън с другата и държеше главата си над повърхността.

Изведнъж усети мека кал под краката си. Тръстики дращеха лицето и ръцете му. Той изкрещя и повлече безжизненото тяло на Саймън към брега, където двама шофьори, минали случайно по моста, го посрещнаха с насърчителни викове. Те сграбчиха Саймън за китките и го извадиха от водата. Бен прегази през лепкавата кал и коленичи до приятеля си. Обърна го настрани, за да изтече речната вода от дробовете му, и извика името му. Двамата мъже го наблюдаваха мълчаливо.

Очите на Саймън бяха затворени. Лицето му беше бяло на фаровете от моста, мократа му коса бе залепнала за челото. От ъгълчетата на устните му бликаше кръв, стичаше се по бузите му и капеше на земята. В далечината се появиха още фарове. Откъм хоризонта се зададоха пулсиращи сини светлини, придружени от вой на сирени.

Пулсът на Саймън беше едва доловим. Бен се надвеси безпомощно над него и опипа с ужас хлътналия му навътре гръден кош. Ребрата му бяха смачкани от удара и Бен знаеше, че всякакви опити за съживяване чрез масаж на сърдечния мускул ще го убият мигновено.

Саймън отвори очи и за миг се втренчи в Бен. Раздвижи устните си, сякаш се опитваше да каже нещо. Ръката му потрепери, вдигна се нагоре и леко стисна Бен за лакътя.

— Джуд… — Гласът му беше предсмъртен шепот. Очите му гледаха умоляващо Бен.

После се затвориха отново.

— Саймън! — Бен потърси пулса му. Този път не усети нищо. Искаше да го раздруса, да го удари, да го върне към живота. — Саймън!

Първата линейка спря със свирене на гуми пред моста и обля всичко в пулсираща синя светлина. Сирената й заглушаваше шепота на нарастващата тълпа от шокирани наблюдатели. Отвътре слязоха група парамедици и се затичаха към брега с оборудването си за бърза помощ. Бен се дръпна встрани. Те поставиха дефибрилатор върху хлътналия гръден кош на Саймън и приложиха първия електрошок в отчаян опит да го съживят. Гръбнакът му се изви в болезнен гърч, сякаш той се мъчеше да стане от земята. Но Бен знаеше, че е твърде късно.

— Няма пулс — каза един от парамедиците.