Скот Мариани - Свещеният меч

— Явно е доста енергичен — каза Бен с пълна уста.

— Дори представа нямаш, Бен. Минаха времената, когато енорийският свещеник водеше спокоен живот в своето уютно кътче. Англиканската църква изнемогва за пари, възрастните свещеници ги пенсионират, а нови попълнения няма. Саймън е принуден да служи в три църкви и постоянно се разкъсва между тях. Някои от колегите му имат и повече, но досега никой не е успял да привлече толкова посетители, колкото него. Той е просто изумителен! Не мога да си обясня как намира време да събере материали за книгата си.

— Каква книга пише? — попита Бен, докато й помагаше да раздигне масата.

— Знам само заглавието — отвърна Микаела и прибра чиниите в шкафа. — И то само защото веднъж Саймън беше забравил разпечатаната титулна страница върху бюрото си. Казва се „Свещеният меч“.

— Интересно — отбеляза Бен.

— И доста загадъчно — добави Микаела. — Докато работеше върху първите си две книги, Саймън не спираше да говори за тях. Знаех толкова много, че можех да ги напиша вместо него. Но сега… държи се много загадъчно. Започнал е да заключва вратата на кабинета си, когато не е вкъщи. Дори си купи сейф, за да съхранява бележките си. А след като аз случайно намерих онази страница, той я изгори. Оттогава не е отпечатвал нищо.

— Вероятно си мисли, че книгата ще стане бестселър.

— Не е само книгата. Той говори с часове по телефона с хора от целия свят, а после не споделя какво са обсъждали. Дори когато отиде до Америка, за да се срещне с някакъв „експерт“, не ми даде никакви обяснения. Не разбрах кой е човекът, нито как се казва. Мисля, че той звъня по телефона през нощта. На сутринта не го попитах нищо, макар че ми се стори доста угрижен. Допускам, че е било заради разговора. Знам ли? Може би един ден, когато е готов, сам ще ми каже.

Микаела замълча и се замисли, докато двамата приключваха с подреждането. После вдигна очи към прозореца и се усмихна измъчено.

— Жалко е да стоим вкъщи, когато навън е такъв прекрасен ден. Искаш ли да се поразходим?

— С удоволствие — отвърна Бен.

Двамата излязоха в слънчевата мразовита утрин и тръгнаха надолу през стръмния заден двор. Рошльо тичаше около тях с пръчка в уста. Бен беше обул гумените ботуши на Саймън и заскрежената трева скърцаше под подметките му.

— Не е ли прекрасен въздухът? — заяви Микаела. — Може би след всичките дъждове най-после ще дойде истинската зима. Надявам се на снежна Коледа.

— Би било чудесно — съгласи се Бен. За него снегът бе свързан само с главоболие, защото трябваше да се рине.

В дъното на двора имаше порта, която водеше към малка горичка. Врани грачеха в студа. През пролуките между дърветата се виждаше буйна река, по която танцуваха слънчеви отблясъци.

Бен посочи кучето, което подтичваше напред с надеждата да изкара някой заек от храстите и да го подгони.

— Харесва ми.

Микаела се усмихна.

— Страхотен образ е, нали? Появи се изневиделица преди година. Никой не знаеше откъде е дошъл или кои са били предишните му собственици. Ние го прибрахме. Мисля, че е на три-четири години. Обичам го безумно.

Микаела на няколко пъти хвърли пръчката на кучето и Бен забеляза как доволното изражение на лицето й постепенно се сменя с тревожна гримаса.

— Знаеш ли, много съм притеснена за Саймън — каза внезапно тя. — Толкова грижи има на главата си, че понякога се страхувам да не се разболее или претовари психически. Работи твърде усилено, а и постоянните му скандали с Джуд… Да не говорим за онази ужасна история с Фабрис Лалик.

— Онзи, който се самоубил ли?

Тя кимна.

— Беше католически свещеник. Двамата със Саймън се запознаха преди няколко години във Франция покрай един проект за реставрация на църкви. Бяха приятели. — Тя поклати глава. — Все още не мога да повярвам. Какъв шок! А най-лошото от всичко се оказаха последвалите разкрития.

— Какви разкрития?

— Ден-два след смъртта на Лалик полицаите нахлули по сигнал в дома му. Иззели компютъра му и на харддиска открили… как да го формулирам? — Микаела замълча от неудобство. — Определен вид материали. Много неприятни, с твърде експлицитен характер. Снимки на деца. Разбираш ли какво имам предвид?

— Мога да се досетя — заяви Бен и потръпна от отвращение.

— Затова се е самоубил — продължи Микаела. — От срам или чувство на вина, или просто защото е знаел какво ще стане, ако го хванат. Преди да го направи, е изпратил имейл до всички свои познати, признал е греховете си и е поискал прошка. А после се е хвърлил от най-високия мост във Франция.