Марк Хименес - Отвличането

- Няма Виетконг? Няма Виетконг?

Ръката му пробягва през лицето на стареца, все едно ще го удари, но не успява. Върху лицето на стареца се изписва изненада, след това през тънката линия на гърлото му се процежда кръв. Той пада. Майорът е прерязал гърлото му с ножа си.

Лейтенант Бен Брайс използва своя нож „Бауи“, за да свали тялото на най-добрия си приятел; обвинява себе си - ако се беше подчинил на заповедите на майора и беше за­стрелял онази старица, сега Роджър щеше да е жив. Извед­нъж чува изстрели откъм селцето. Сякаш Господ прошепва в ухото му и той незабавно осъзнава какво се случва.

Бен оставя най-добрия си приятел и се затичва обратно към селцето, пробива си път през горещата влажна джунгла и се изправя пред клане, което не може да спре, и една Китайска кукла, която не може да спаси.

Сълзите на Джон намокриха бежовата кожа.

Беше отбил джипа от магистралата малко след като Бен започна да разказва за клането в провинция Куанг Три.

- Майорът беше най-великият човек, когото съм позна­вал - каза Бен. - Интелигентен, роден водач, напълно ли­шен от чувство на страх, убеден, че Америка ще победи ко­мунизма по света. Можеше да се превърне в един от вели­ките бойци в историята.

Бен въздъхна дълбоко.

- Вероятно когато човек се бие срещу злото толкова го­дини, самият той става зъл. Може би човек просто не може да понесе толкова много омраза, без сам да започне да мра­зи. Аз се противопоставях на омразата. Майорът... омраза­та го прояде. Превърна се в злото, срещу което се биеше.

- А къде е сега той?

- Мъртъв е.

- Бяхме пратени на война, но не ни беше позволено да я спечелим. Беше ни наредено да убиваме, но ни изправиха пред военен съд за това, че убиваме. Беше ни наредено да победим комунизма в Югоизточна Азия само за да видим как комунизмът побеждава у дома.

Трийсет години комунистически натиск върху Америка и в какво се превърна великата ни нация? В неморално об­щество, което не заслужава военните си. Граждани, които искат безплатна свобода. Политици, които обещават безпла­тен мир и благоденствие, живот с платени разходи, посветен на преследването на щастие. Политици, които отказват да изпълняват дълга си и които сега очакват военните да водят чужди войни, доколкото това служи на политическите им амбиции. Това е Америка днес.

Всеки от нас, войниците от американската армия, положи тържествена клетва да защитава тази нация срещу всички врагове, чужди и вътрешни. И ние я защитавахме - Студена­та война приключи, Империята на злото не съществува, кому­низмът е победен. Сега обаче заплахата за Америка идва от­вътре. От вътрешния враг. От тези сред нас, които искат Аме­рика да се подчинява на Обединените нации, да отговаря пред международни закони и съдилища, които искат да свалят аме­риканските военни, защото ние сме последната защита на Америка. Не можем да позволим това да се случи. Аз няма да го позволя. Не и докато все още мога да дърпам спусъка.

„Седем дни през май“ с майор ЧарлсУдроуУокър в главната роля.

Специален агент Джан Йоргенсон гледаше стара видео­касета от процеса срещу изправения пред военен съд майор Чарлс УдроуУокър. Той беше красив, харизматичен оратор, оглавил заговор за сваляне на американското правителство. Имаше собствена армия от бивши войници. Действаше из­вън обсега на радара още преди 11 септември, по времето, когато радарът на Бюрото не беше изпълнен с ислямистки екстремисти, а с американски враждебно настроени групи­ровки - Арийската нация, Националния алианс, Ордена, Клана, скинхедс, дясното паравоенно движение: шепа глу­пави бели момчета, които мразеха негрите и евреите толко­ва много, че отиваха в планините на Айдахо и Монтана, къ­дето живееха без ток и вода, но и без негри и евреи. Но до­като Бюрото се занимаваше с въображаеми бунтовници, които не можеха да свалят дори кметовете на собствените си градове, ако ще и животът им да зависеше от това, Уокър и неговите бойци оставаха напълно незабелязани, истински войници, обучени от американското правителство да свалят правителствата на други държави. Уокър беше истинска за­плаха за Америка: една вбесена зелена барета можеше да се превърне в най-лошия кошмар за една нация.

Бюрото можеше никога да не научи за плана на Уокър, докато не започнеше самият военен преврат, ако тази ви­деокасета не беше изпратена на ФБР преди дванайсет годи­ни с анонимна бележка, написана на ръка: Пати Уокър каза, че ако не я видя три месеца, значи майорът я е убил и да ви изпратя това.