Марк Хименес - Отвличането

Майорът върви най-отпред, мълчаливо превеждайки хо­рата си през джунглата в индийска нишка. Изведнъж гласът му разкъсва тишината.

- Засадааа!

Войниците се разпръсват за част от секундата точно пре­ди адът да се изсипе върху тях и вражеският огън да ги за­лее от всички посоки. Попаднали са в засада от страна на превъзхождащи ги сили. Те са приковани под кръстосан огън без никакви шансове за бягство. Ако не бяха изостре­ните инстинкти на майора и невероятното му обоняние - той бе доловил лютивата миризма на камбоджанска цигара, предпочитана от Виетконг, - виетконговците щяха да доба­вят още дванайсет американци в ежедневния си доклад за убитите, изпращан в Ханой.

Проснати по гръб, докато над главите им свистят куршуми от АК-47 и разкъсват листата в джунглата, които падат като конфети, зелените барети се редуват да изпраз­ват пушките си по врага само за да съобщят на Виетконг, че са още живи, и да предоставят на майора време, за да из­мисли план „върви по дяволите“ - нов план, когато първо­началният отидеше по дяволите както сега.

И той го измисля.

- По мой знак - казва майорът на хората си и сочи на за­пад, - Джако, Тони, оставете мини отзад.

Капитан Джак О. Смит, който не се отделя от майора, и капитан Тони Грегъри започват да пълзят в посока северо­изток и югоизток. Майорът се приближава до най-новите си апостоли, които са във вътрешността от едва седемнайсет дни, и казва:

- Брайс, Долтън, тръгна ли да се изнасям, вие се лепва­те като хемороиди за задника ми. - И той се усмихва. Под ожесточения огън с вероятен фатален край в непрогледната джунгла на Югоизточна Азия майор Чарлс Удроу Уокър се усмихва. Младите му апостоли си мислят: Ето защо е жи­ва легенда.

И те разбират какво е било чувството да следваш в бит­ка великите генерали, за които бяха учили в Уест Пойнт - Лий и Грант, Патън и Макартър, Айзенхауер. Майорът е начело при атака и се изтегля последен; винаги е на най- незащитената позиция; би умрял за хората си и те за него. Оцелял е при над сто тайни мисии в Лаос, Камбоджа и Се­верен Виетнам, докато повечето командващи отряди за специални операции не оцеляват до десетата. Той е воин бог.

- Нека това ти служи за урок, лейтенант - казва на Бен.

- Трябваше да убием старицата, преди да успее да ни предаде на местните войници от Виетконг. - Докато преси­чаха реката, те бяха забелязали самотна фигура на брега; човекът също ги бе видял.

- Убий го - беше заповядал майорът на лейтенант Брайс, снайпериста на отряда.

Бен се беше прицелил във фигурата и беше видял, че е стара жена, която си налива вода. Той докладва на майора.

- Тогава л убий - заповяда майорът.

- Но, майоре, тя е толкова стара, че вероятно не може да различи, че сме американци.

Майорът го погледна, поклати глава и каза:

- Изтегляме се.

Преди трийсет минути Бен Брайс се беше почувствал добре, че спаси живота на старицата.

Двамата капитани се връщат.

- Чарли ще хапне малко олово - казва капитан Смит ухилено.

Те са поставили противопехотни мини след себе си; ко­гато виетконговците ги подгонят, мините ще ги спрат. Мал­ката метална кутийка, на чиято горна страна има надпис НАСОЧИ КЪМ ВРАГА, за да не би някой глупав новобранец да изтрие от лицето на земята целия си взвод - американ­ската мина М18А1, - е особено ефективно средство за уби­ване; тя разпръсва осколки в радиус от шейсет градуса, убивайки всички на петдесет метра разстояние.

Майорът отново зарежда двата си еднакви картечни пистолета калибър .45. Ветераните на отряда изваждат по две ръчни гранати, Докато трасиращите снаряди раздират тъмнината над главите им като фойерверки, Брайс и Долтън се споглеждат и нервно си кимат.

- Хайде да избием няколко жълтури - казва майорът и хвърля изотзад две гранати. Останалите го последват. Зву­кът на експлодиращите гранати е оглушителен; заобикаля­щата ги джунгла изведнъж е обвита в бял пушек. Част от гранатите им са „Уили Пийт“, бели фосфорни гранати. По време на тренировките са ги предупредили да не хвърлят фосфорни гранати на места, където горящият дим може да ги обгърне, но очевидно има изключения, особено когато са заобиколени от врага.

Зелените барети изведнъж се изправят и вкупом се затичват на запад, право срещу виетконговците, които не мо­гат да ги видят от пушека; майор Чарлс Удроу Тъкър е наче­ло на отряда с картечен пистолет във всяка ръка, а Брайс и Долтън са се залепили за него. Когато буквално се сблъск­ват с врага, те изпразват оръжията си по изненаданите вой­ници на Виетконг, майорът стреля с двата си пистолета ед- ' новременно. Бен стреля и с узито.