Марк Хименес - Отвличането

- Мама ме научи да готвя - похвали се той.

Тя седна и опита яйцата. Готвеше доста добре за мъж. Джуниър също седна на масата. Устата й вече беше пълна, когато Джуниър сведе глава и събра ръце.

- Мили Боже, благодаря ти за тази храна. И благодаря ти, че доведе Пати тук. - Той вдигна глава. - А сега да ядем.

- Бог не ме е довел тук - отбеляза Грейси.

- Разбира се, че Бог те доведе.

- Бог не отвлича деца.

- Да де, не ги отвлича, той просто ни показа пътя. Бог иска да бъдем заедно.

Джуниър се усмихна и сложи ръка върху нейната; тя по­чувства нещо, което не искаше да изпитва. Рязко отдръпна ръката си.

- Мислиш ли?

- Да, така мисля.

Грейси разряза месото и сложи едно парченце в устата си.

- Значи ти си ме преследвал миналата седмица?

- Да.

- И ми се обаждаше по телефона, нали?

- Да.

- И затваряше?

- Да.

- Значи само си изчаквал подходящата възможност да ме грабнеш?

-Да-

- А защо точно след мача?

- Защото майка ти не беше там. - Той посочи месото с вилица. - Добре е станало, нали?

- Наденица ли е?

- Сърнешко.

Грейси изплю топката месо.

Клейтън Лий Тъкър изплю струйка кафяв сок в един ме­сингов плювалник. Бузата му беше подута от тютюн за дъвчене, а лицето - набръчкано като използвано алуминие­во фолио. Кожата му беше потъмняла от маслото; черните очила стояха на една страна върху едрия му нос; ръцете му бяха изкривени от артрит. Бен знаеше как изглежда един пи­яница сутрин. Тъкър не приличаше на пияница. Нито пък из­глеждаше като човек, свикнал да вижда HЛO в небето над Айдахо. В момента той разглеждаше снимките на Грейси.

Порутената бензиностанция и сервизът на Тъкър, точно до междущатска магистрала 15 в Айдахо Фолс, миришеха на бензин и грес, останка от времето, когато човек можеше да поправи колата си на бензиностанцията и не му взимаха четири долара за помпане на гумите. Отпред беше паркиран камион на телефонна компания.

Тъкър вдигна поглед от снимките.

- Няма никакво съмнение - каза той. - Това е момичето.

Джон се отпусна в един стол.

- Ами мъжете? - попита Бен.

- По тия снимки не мога да твърдя със сигурност - от­върна Тъкър. - Но татуировката е същата. Сигурен съм.

Бен свали якето и нави левия си ръкав.

- Такава ли?

Тъкър се изплю и наклони глава, за да разгледа татуи­ровката през очилата си.

- Как така и ти имаш същата?

- Мистър Тъкър, защо не сте казали това на ФБР?

- Не са ми се обаждали.

- Имам предвид на агента на ФБР, който е дошъл тук в сряда сутринта и ви е показал снимките.

- Никакви агенти не са идвали тук. За пръв път виждам снимките.

- Агент на ФБР не ви е разпитвал за тези мъже и моми­чето? И вие не сте му говорили за HЛO? И не сте му казва­ли, че пиете?

Тъкър беше очевидно изненадан. Отново се изплю.

- Единствено с вас съм говорил за момичето, когато ми се обадихте. Та оттогава телефонът ми не работи. - Той вдигна слушалката и я подаде на Бен. Нямаше сигнал. Той посочи навън. - Сега поправят повредата, кабелът е бил срязан. Деца.

- Мъжете казаха ли накъде са тръгнали?

- На север. Ванът им гореше масло като рафинерия, пи­таха ме дали може да изкара още осемстотин километра. Няма начин, казах им. Жив късмет, че бяха стигнали дотук. Ако маслото влезе в горивната камера, спукана им е рабо­тата. Пратих ги в мотела. - Той посочи надолу по пътя. - Отидоха с колата дотам, а после едрият я върна. - Станах около шест - трябва да е било понеделник - и започнах да разглобявам двигателя. Приключих късно през нощта. Ед­рият тип взе колата на следващата сутрин - значи е било вторник. Плати в брой.

- И ванът е с номер от Айдахо?

- Да.

- Значи на осемстотин километра на север оттук, но все още в Айдахо?

- Трябва да са точно на границата, горе в тясната ивица.

- Където растат елхи?

- Да.

- И вали сняг?

- Точно така.

Бен разгъна картата на Айдахо върху тезгяха.

- Знаете ли - каза Тъкър, - гледал съм по телевизията за разни полувоенни формирования, за Ку-клукс-клан и нацис- ти, дето си правят лагери в планините на север.

Той се наведе и посочи Айдахо Фолс и след това прока­ра пръст на север, по магистрала 1-15, след това по 90 чак до Кьор д’Ален; пръстът му остави мазна следа върху хар­тията. След това зави на север по щатската магистрала 95 чак до...

- Бонърс Фери - каза той и почука по картата.

- Тя е жива, Бен!

В съзнанието на Джон препускаха образи на дъщеря му като във филм, пуснат на бързи обороти; сърцето му щеше да изхвръкне от вълнение.