Марк Хименес - Отвличането

- Да, Джан, но да не мислиш, че Уокър е чакал почти четирийсет години, за да си отмъсти на полковник Брайс? И случайно намира внучката му, която живее в добре охраня­ван Комплекс в Поуст Оук, щата Тексас, отвлича я, накисва Дженингс и я завежда бог знае къде.

Сега, когато чу теорията си, тя наистина й прозвуча дос­та нелепо.

- Дори Уокър да е искал да си отмъсти на полковник Брайс, как го е свързал с Грейси и как я е открил? И ако ис­каше отмъщение, нямаше ли просто да убие полковник Брайс? Защо ще отвлича внучката му?

- Предполагам, че сте прав, Юджийн, но „Пепелянка“ е изключително голямо съвпадение.

Джон не беше поканил Бен на церемонията за дипломи­рането си в Масачусетския технологичен институт заради тази проклета татуировка с пепелянка. Притесняваше се, че някой важен за бъдещата му кариера човек може да я види и да разбере, че баща му е бил в армията и се е бил във Ви­етнам. По онова време сред преподавателите в елитните югоизточни университети се ширеше мнението, че във Ви­етнам са се били само тъпи южняци, момчета от малцинст­вата и неудачници. Беше се притеснявал, че след като баща му е неудачник, някой може да си помисли, че и Джон Брайс е такъв. Никога не говореше за Бен, дори пред Елизабет. Не й беше казвал за тази проклета татуировка. Тя обаче знае­ше, че Бен Брайс е неудачник, както и съпругът й

Сега Джон Р. Брайс, вече милиардер, шофираше чисто но­вия си ленд роувър, купен за 53 000 долара и натъпкан с оръ­жие като бронетранспортьор; червените скали в индианския резерват Навахо в Ню Мексико се издигаха на лунната свет­лина и поглеждайки към Бен, който спеше на съседната се­далка, Джон осъзна, че онези преподаватели са били много заблудени. Както и самият той. Както и съпругата му.

Бен Брайс не беше неудачник.

Джуниър спря вана пред хижата си в една планина в Ай- дахо на име Ред Ридж. Би дал всичко, за да можеше сега ма­йорът да се появи на прага и да види Пати.

- Остава при мен - каза той.

Джако изсумтя и изчезна в тъмнината към своята хижа. Джуниър отвори задната врата на колата. Пъхна ръце под тялото на Пати и я вдигна.

- Мога да ходя - каза Пати с дрезгав глас, търкайки очи.

Джуниър я наклони внимателно и краката й докоснаха земята. Продължи леко да я придържа, за да се увери, че е стъпила здраво.

- Будна ли си?

- Мисля, че да - отвърна тя. След това го фрасна в носа и хукна в тъмнината. Мамка му, беше доста бърза за моми­че. И удряше здраво.

Джуниър не тръгна да я гони, защото се беше затичала право към хижата на Джако. И както очакваше, скоро чу вик. След малко Пати се появи отново, носена от Джако ка­то чувал с картофи.

- Пати - въздъхна Джуниър, - щеше да се вкочаниш още преди да е съмнало. Ако ще бягаш пак, трябва да ти дам един урок, който няма да ти хареса. Не ми се ще, но ще го направя за твое добро. Това е твоят дом сега, Пати, при­еми го. Винаги ще бъдем заедно.

- Мечтай си!

Кейт се размърда в леглото. Усети някой да шумоли до нея.

- Бабче, пак ме полазиха тръпки - прошепна Сам.

- Кошмар ли сънува?

- Аха. За Грейси.

- Барни с теб ли е?

- Да.

Той пъхна лилавото динозавърче помежду им и се сгуши до него. След малко тънкото му гласче отекна в тишината.

- Бабче, нали някой мъж няма да ме вземе и мен?

Тя се подпря на лакът и погали гладкото му личице.

- Не, Сам. Това няма да се случи. Обещавам ти.

- Добре.

Той затвори очи.

Грейси отвори очи.

Лежеше в топло легло с придърпано до брадичката одея­ло, не онова грубото от джипа, а меко дебело одеяло, което изглеждаше съвсем ново. Чаршафите бяха памучни и мири­шеха на чисто и свежо. Възглавницата под главата й беше твърда. Таванът над нея беше нисък, на него нямаше венти­латор със закачени дрънкулки, не беше боядисан в небесно­синьо с изрисувани в бяло облаци, както спалнята й вкъщи. Стените и таванът бяха облицовани с дъски, а пролуките бяха запълнени с бял хоросан като между гредите в хижата на Бен.

Над леглото имаше малък прозорец, през който се про­цеждаше слънчев лъч. В единия ъгъл грееше синият пламък на газова печка. Нямаше гардероб, само закачалка с някакви зимни дрехи. В края на леглото имаше метална масичка с ке- росинова лампа върху нея, като онази, която татко й беше ку­пил миналото лято за първия къмпинг на семейство Брайс. Но майка й трябваше да се подготвя за някакъв процес, а ба­ща й за акциите, тъй че лампат а, палатката и другите неща за къмпинга останаха струпани в единия ъгъл на гаража. На ма­сичката стоеше кукла Барби, все още в кутията.