Марк Хименес - Отвличането

Беше петък сутринта. Смениха се в четири часа и Джон тутакси заспа. Това беше преди три часа, достатъчно време, за да преживее наново живота, който го беше отвел от За­паден Тексас до Уест Пойнт, от „Дълг, чест, родина“ до Ку- анг Три и Китайската кукла. След около час щяха да стигнат в Айдахо Фолс, за да разговарят с Клейтън Лий Тъкър - по­следния човек, видял Грейси жива.

Телефонът на Джон прекъсна мислите му. След третото позвъняване синът му се събуди и извади телефона от джо­ба си.

- Да... Кой е?... Лу?... Боже, колко е часът? А, да, в Ню Йорк вече е ден... Какво?... В Юта, предполагам...

- В Айдахо - намеси се Бен.

- В Айдахо - повтори Джон, докато се изправяше. - Не знам, Лу, колкото време отнеме... Какво?... Цените са се вдигнали с колко? Нещо прекъсваш... Какво?... Три милиар­да?... Лу, не те чувам... Лу?... Лу?... - Джон се намръщи и прекъсна връзката. - Тъпият телефон се прецака.

Той пъхна телефона обратно в джоба си и сложи очила­та си. Прескочи на предната седалка, наведе се и зарови в чантата със закуски, купени на последната бензиностанция.

- Лу, моят брокер. Акциите се продавали по деветдесет долара едната. Вече имам три милиарда. - Той вдигна глава с бисквита „Орео“ в устата. - Тогава защо не се чувствам като истински мъж?

Ваната имаше крачета като онази в хижата на Бен. Грей­си стъпи вътре, седна и се плъзна надолу, докато водата стигна до брадичката й. Не можеше да си спомни кога за последно се е къпала. Затвори очи и се потопи. Когато из­плува, тя заглади косата си с пръсти. Трябваше й шампоан.

До ваната имаше дървена масичка с чисти кърпи и хав­лии и сребърна кофичка като кофичките за пясък на Сам, но тази беше пълна със сапунчета и шампоани с етикети „Бест Уестърн Ин“ и „Мотел 6“. Грейси затвори очи и се опита да си спомни, но в съзнанието й изплуваха само неясни сцени от непознати стаи.

Тя изпразни едно шишенце шампоан в дланта си. Арома­тът му й напомни на банята на майка й; там бяха провели единствения разговор между майка и дъщеря, докато майка й лежеше в голямото джакузи една вечер след оправдател­ната присъда на неин клиент. Майка й беше изсипала цяло шише релаксиращи перлички във ваната и банята се изпъл­ни с миризмата на евкалипт. Грейси седеше на пода, а май­ка й беше облегнала глава на възглавничката за вана, беше затворила очи и предложи майчинския си съвет на Грейси: „Грейс, мъжете са като кучета. Надушват страха на жените. Никога не им позволявай да надушат страха ти. Никога не им позволявай да те видят да плачеш. Дръж се твърдо, до­ри когато се чувстваш слаба. Псувай. Не се ядосвай, отмъ­щавай. Ако някое момче не приема отказ, изритай го в топ­ките.“ Но майка й не й беше "дала съвет какво да прави, ако някакви откачени планинци я отвлекат и я закарат в хижа в Айдахо.

Грейси остана във ваната, докато водата изстина. После излезе и се избърса с една от хавлиите. Върху етажерката бяха подредени сребърен гребен, четка и сребърна шнола, четка и паста за зъби и шишенце с бебешка пудра.

Никога досега бебешката пудра не й се беше струвала толкова приятна.

Тя отвори вратата на банята и усети хладен полъх. Об­гърна тялото си с ръце, изтича до закачалката и бързо се об­лече. Странно. Всички дрехи бяха с нейния размер: бельо с дълги ръкави, дебели кадифени панталони, карирани памуч­ни ризи, вълнени чорапи и туристически ботуши. Сигурно изглеждаше глупаво. Ботушите обаче бяха хубави.

Завърза връзките и се изправи. Планинарка. Отиде до вратата, хвана дръжката и бавно я завъртя. Вратата се отво­ри. Открехна я и усети аромата на храна. Прииска й се да си е вкъщи, а Силвия да готви в кухнята. Когато обаче излезе от спалнята и се озова в дълга стая, осъзна, че не е у дома.

Из стаята бяха пръснати столове и маси; карти и табли­ци висяха по стените, големи метални кутии с печат „Аме­риканска армия“ отстрани бяха скупчени до едната стена, а по средата на стаята се мъдреше изтърбушен стар диван. Вратата в другия край се отвори и оттам влезе Джуниър.

- Я колко си хубава.

- Какво има в тези кутии?

- Военен инвентар. Защо си се подстригала толкова къ­со? Наистина приличаш на момче.

- Заради футболния сезон. Какво значи това?

-Джуниър отиде до кухненските шкафове.

- Кое?

- Какво значи инвентар.

- Ами гранати, експлозиви, амуниции, детонатори, на­палм, такива неща. Закуската е готова.

Джуниър беше наредил върху сгъваема масичка две кар­тонени чинии, два пластмасови ножа, вилици и чаши и две салфетки. Готвеше на малък газов котлон. От една черна тенджерка изсипа в чинията й малко бъркани яйца и парче месо.