Марк Хименес - Отвличането

Това наистина започваше да я дразни.

Стаята имаше две врати; едната водеше кьм банята. Ви­дя тоалетната, но тя не беше като мраморната тоалетна чи­ния с биде в същия цвят, както в нейната баня у дома. Тази беше ниско на земята и под нея имаше дупка, като тоалет­на в къмпинг.

Другата врата беше заключена.

Дрешникът й вкъщи беше по-голям от тази стая. Но пък беше уютна като стаята й в хижата, където й се искаше да бъде сега - на сигурно място при Бен - и да очаква с нетър­пение деня, часовете в работилницата, разходките из хъл­мовете и вечерята в града. Искаше да е в безопасност при Бен. Идеше й да се разплаче, но не позволи на сълзите да рукнат.

Отметна одеялото и едва не се развика: Защо розово!? Какво толкова му харесва розовото на тоя? Тя смътно си спомняше, че си е облякла пижамата, но не и че си е обула тези дебели вълнени чорапи. Наведе се, изтри запотения прозорец и опря лицето си в стъклото. Сняг покриваше зе­мята наоколо и от клоните на високите дървета стърчаха висулки, но тези дървета изобщо не приличаха на дървета­та вкъщи. Бяха като коледни елхи. Тя забеляза някакво дви­жение в далечината... и ето че една сърничка притича по снега. Бамби! О, боже, толкова беше сладка, може би ще­ше да й позволи да я нахрани...

Изведнъж Бамби потрепери и крачетата й се подкосиха. Мили боже! Грейси чу ехото на силен гръм. Бамби продъл­жи да лежи. След това снегът наоколо почервеня; аленото петно се оттече в тънко ручейче, което се процеди надолу по хълма. Тя проследи кървавата рекичка и видя как един обут в ботуш крак стъпи в нея, като Сам. когато скачаше в локвите. Двама мъже с дълги пушки застанаха до Бамби; единият дебел едър мъж повдигна главата на сърничката и след това я пусна. Грейси се сгуши в леглото и зарови гла­ва в одеялото. Трябва да избягам, преди да убият и мен!

- Пати? - На вратата се почука. - Будна ли си?

Джуниър.

Тя подаде глава изпод одеялото.

- Не, но Грейси е будна.

- Нося ти топла вода за банята. Облечена ли си?

- Да, в розова пижама.

Джуниър влезе с две кофи, от които се вдигаше пара, об­лечен в друга карирана риза.

- Ти да не би да си уцелил някаква разпродажба на из­лезли от мода карирани ризи? - попита тя.

- Какво?

- Няма значение.

- Тук нямаме топла вода и електричество - каза той и влезе в банята, - но мога да ти приготвям топла баня всяка седмица.

- Всяка седмица? Та аз се къпя всеки ден.

Джуниър се появи на вратата с широка усмивка.

- Точно като майка ми. Носех й топла вода всяка сут­рин. Тази вана е нейна. И всички женски неща тук. - Той за­мълча за момент, сякаш си спомняше приятни случки. По­сле тръсна глава. - Сега е твоя. Закуската ще те чака, кога­то се приготвиш. Имам и голяма изненада за теб.

- По-голяма от това, че ме отвлякохте?

- Виж, Пати, забрави това. Станалото - станало. - Той обиколи с ръка стаята. - Харесва ли ти? Обзаведохме я точно преди да дойдем да те вземем. Всичко е ново - чар­шафите, одеялата. Хей, видя ли Барби? Специално я поръ­чах.

- Не си играя с кукли.

Джуниър посочи закачалката.

- Купил съм ти зимни дрехи.

- Откъде знаеш кой номер нося?

- Знам всичко за теб, Пати.

- Освен името ми. Казвам се Грейси Ан Брайс.

Той я погледна сурово за първи път.

- Не, името ти е Пати... Пати Уокър. Като майка ми. - И изведнъж отново се усмихна. - Направи списък на всичко, което искаш. Ще ти го купя следващата седмица, когато отида в града.

- Аз също имам изненада за теб - дойде ми. Трябват ми тампони.

Джуниър се изчерви като баща й, когато беше влетяла в банята и го видя гол.

- Ъъъ, добре, аз... ще ти взема. Колко... колко ти тряб­ват - един, два?

- Ехооо! Цяла кутийка. Трябват ми днес, и то скоро, ина­че ще изпоцапам всичко с кръв!

- О, мамка му! Добре, ще, ъъъ, ще сляза до града още днес. Ти ми го напиши, за да знам какво да търся.

Той излезе от стаята, клатейки глава и мърморейки.

- Боже, как не се сетих.

Господи, колко беше тъп. Разбира се, тя още нямаше мензис. Бяха учили за това и за тампоните и всички тези не­ща в училище, но според мисис Бойд първият й мензис ще­ше да дойде след около две години. Но откъде можеше тоя пън да знае това? След като нямаха ток, надали гледаше „Дискъвъри“. А тя много искаше той да се появи в града днес.

Защото Бен може би беше в града днес.

Черният ленд роувър летеше със сто и двайсет километ­ра в час по магистрала 1-15.

Ръцете на Бен трепереха. Той стисна кожения волан и впрегна вътрешната сила, която го беше спасила по време на бичуването в „Сан Би“. Не можеше да предаде Грейси.