Марк Хименес - Отвличането

Адвокат Елизабет А. Брайс извоюва поредната оправда­телна присъда за поредния виновен клиент.

Тъкмо когато реши, че първото, което ще направи в по­неделник сутринта, е да увеличи хонорара си на петстотин долара на час, веселите гласове на децата и родителите им, долитащи откъм павилиона, я изтръгнаха от мислите й и тя погледна натам. Хладният вятър я лъхна и тя обви тялото си с ръце, но студът, който усещаше, сякаш беше вътре в нея. Обзе я смътно чувство на тревога. Грейс. Тя заключи колата си и забърза към безлюдното игрище и самотния зрител на пейките. Джон тъкмо казваше в телефона си:

- Така ли, а какво знаеш ти за любовта? Лу, ти изобщо наясно ли си, че по-лесно ще задействаш верижната реакция на неутронна бомба, отколкото да предизвикаш оргазъм у една зряла американка?

Тя го видя, преди той да я забележи. Той обаче почувст­ва присъствието й с рецепторите си за опасност.

- Съпружеското тяло... - прошепна Джон в мембраната.

Той свали телефона от ухото си, побутна очилата си и видя очите й, вперени в него като протонни бластери, дока­то се приближаваше забързано от средата на игрището. Страхът прониза съзнанието му. По дяволите, какво съм сгрешил този път? Съпругата му изглеждаше точно така, както изглеждаше преди десет години, когато се запознаха във Вашингтон. Беше на четирийсет, но все още невероят­но привлекателна (дори в лошо настроение като сега) и точ­но толкова заплашителна в най-хубавия си черен костюм за заключителната пледоария. Изглеждаше, сякаш напълно кон­тролира всичко и всички наоколо. Елизабет Брайс беше перфекционистка, която искаше да държи всичко под контрол, поради което двамата бяха несъвместими. Като интелски код и компютър „Макинтош“. Това караше Джон често да се чуди защо му беше предложила да се ожени за нея.

- Къде е Грейс?

- Да му се не види, Елизабет, обеща, че ще дойдеш по­не на един мач този сезон.

- Освен това обещах на клиента си, че ще спечеля дело­то, и го направих. Къде е Грейс?

Джон си пое дъх, за да припомни на жена си, че този се­зон не спази обещанието си и не дойде на нито един мач, че Грейси е по-важна от някакъв си престъпник, макар и да й плаща по четиристотин долара на час, и че... но се отказа, защото тази вечер тя изглеждаше по-изнервена от обикно­вено. Понечи да я попита защо е толкова ядосана, но както винаги бързо реши, че е по-добре да си замълчи, отколкото да бъде засипан с ругатни, в сравнение с които един срив на системата би му се сторил истинско удоволствие. Винаги беше по-добре да премълчи, отколкото да рискува да пре­дизвика избухливия нрав на жена си. Наричаше това управле­ние на риска. Освен това Елизабет не му позволяваше секс по време на процес, а този уикенд щеше да му предостави чаканата две седмици възможност. Не можеше да си позво­ли да я изгуби с неуместни сръдни.

- Купува си сладолед - посочи той с телефона по посо­ка на павилиона.

Треньорът Уоли отхапа върха на сладоледа си с аромат на череша и по двойната му брадичка потече червен сок. Той обърса уста в ръкава на фланелката си с логото на „Торнадо“.

Уоли Фейгън се отдалечаваше от павилиона в посока към игрището, за да вземе топката, която беше оставил по време на вълнението след гола на Бренда. Отново отхапа от сладоледа си, избърса сока от брадичката си и забеляза ня­каква жена да го приближава като буреносен облак - тъмна коса, черни дрехи и мрачно изражение.

Майката на Грейси.

Сърцето на Уоли прескочи, но не заради късата й пола. През трите футболни сезона беше разговарял с майката на Грейси само няколко пъти, но по някаква причина тя всеки път го изнервяше. Уоли Фейгън беше над метър и осемдесет и тежеше сто и десет килограма, но тази стройна жена му беше взела страха. Беше десетина години по-възрастна от него, ала в нейно присъствие той се чувстваше като пред майка си. И изведнъж се сети за нейната майка! Стори му се странно, че мисис Брайс е дошла тук тази вечер.

Тя се приближи и погледите им се срещнаха. Уоли се усмихна любезно, очаквайки да го познае. Лицето й не из­разяваше нищо. За нея той беше абсолютно непознат. Уоли се зачуди дали да я заговори, защото тя тъкмо го отминава­ше, и неволно изрече:

- Господи, мисис Брайс, не очаквах да ви видя тази вечер.

Тя се обърна мълниеносно.

- Бях на процес, ясно?

Мили боже! Реакцията й така стресна Уоли, че той едва не изстиска сладоледа от фунийката. Веднага съжали, че не я беше оставил да го отмине.

Сега, след като беше прекъснал устремния й ход, тя се обърна да го огледа - високите маратонки „Рийбок“, сините треньорски шорти, които бяха доста опънати върху внуши­телния му корем, и златистата фланелка, която не успяваше да го покрие; бейзболната шапка на „Тексас Рейнджърс“, обърната с козирката назад, сърцето, татуирано на лявата му ръка, и черешовия сладолед, стичащ се по брадичката му.