Марк Хименес - Отвличането

Здесь есть возможность читать онлайн «Марк Хименес - Отвличането» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2007, ISBN: 2007, Издательство: Обсидиан, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Отвличането: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Отвличането»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ако похитителят на детето ти не желае 25 милиона долара откуп, какви тогава са мотивите му? Десетгодишната Грейс притежава необикновен спортен талант – тя е звездата на момичешки футболен отбор. Когато след един мач Грейс е отвлечена от стадиона, майка й, преуспяваща адвокатка, прави нечувано предложение - награда от 25 милиона долара. Семейството разполага с тези пари, защото бащата е компютърен гений, чиято фирма струва на борсата един милиард. Но по всичко личи, че целта на похитителя не е да получи откуп. Родителите на Грейс заживяват с кошмара на подозрението, че тя е мъртва. ФБР прекратява издирването. Единствено Бен Брайс, ветеран от Виетнамската война, който удавя демоните от миналото си в алкохол, е убеден, че внучката му е още жива. Той тръгва да я търси заедно с баща й и ако трябва да елиминира някои “пречки” по пътя си, Бен няма да се поколебае.

Отвличането — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Отвличането», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

- Харви няма мозъчния капацитет да проумее стойност­та на тази технология! Лу, това е следващият голям удар!

Той прокара ръка заедно с телефона през къдравата си черна коса, сега стърчаща на всички посоки. Другите бащи бяха облечени в костюми, с вратовръзки и колосани бели ризи и приличаха на адвокати и лекари, каквито всъщност бяха. Нейният баща изглеждаше като колежанчето от съ­седния апартамент. Приятелките й се опитаха да потиснат смеха си. Баща й я видя и се усмихна, насочвайки камерата право в лицето й. Грейси се протегна и изключи камерата, а след това посочи павилиона и прошепна:

- Сладолед във фунийка.

- О, миличко - каза баща й, а след това добави в теле­фона: - Не, не на теб, Лу, говоря на дъщеря ми. Чакай мал­ко.

Джон Брайс приклекна, обви ръце около дъщеря си и вдъхна сладкия й аромат. Ситни капчици блестяха по зачер­веното й лице, късата й руса коса беше мокра и залепнала на главата й, а сините й очи искряха като мултимедиен мо­нитор с течни кристали. Той остави камерата на тревата, из­бърса с пръст капчица пот от бузата й и я огледа възхитено.

Баща й я зяпаше, сякаш беше чисто нов осемстотингигабайтов харддиск, току-що изваден от кутията.

- Версия Грейси десет точка нула - каза той. - Най-доброто възможно.

Грейси се обърна към останалите момичета:

- Аз съм най-важното приложение в компютъра му.

Тя побутна с показалец очилата върху носа на баща си.

- А ти си най-лтобимият ми сайт в целия интернет.

Баща й се засмя притеснено.

- Обувката ти е развързана. - Тя протегна крак като Пе­пеляшка, която сс кани да пробва стъклената обувка. Той се пресегна да завърже белите й връзки, но изведнъж хвана ръ­кава на синята си риза. Беше изцапан. Премести поглед от ризата към ръцете й.

- Хей, тече ти кръв!

Грейси огледа ръцете си. И двата й лакътя бяха разкър­вавени при падането, когато я спъна лиглата. Това я подсе­ти нещо. Тя погледна към другия край на игрището ог стра­ната на „Рейдърс“ и забеляза лиглата, застанала до баща си, големия задник. Погледите им се срещнаха и лиглата вдиг­на ръка. За момент Грейси помисли, че ще й махне, готова да преглътне загубата, но лиглата изплези език и показа на Грейси среден пръст. Лицето на Грейси пламна, все едно бе­ше пъхнала глава във фурната - неистово искаше да остане насаме с лиглата.

- Голяма работа - каза тя на баща си. След това поглед­на към паркинга. - Явно делото на мама не е приключило. Е, няма значение, може да успее за реванша. Искаш ли да хапнеш сладолед с нас?

Баща й вдигна телефона.

- Трябва да говоря с Лу.

- Здрасти, Лу - изкрещя Грейси в телефона.

Джон Р. Брайс остана загледан след момичетата, които се отдалечиха и се сляха с пъстроцветния поток към павилио­на, построен в началото на гъстата гора. Той вдъхна аромата на пуканки, който се носеше във въздуха, и се усмихна. Докторите на науките от компюгьрната лаборатория на Масачусетския технологичен институт по принцип не се поддаваха на емоции. Във виртуалния свят нямаше място за тях, там господстваше логичният хладен интелект.

Застанал сам на футболното игрище в този скъп квартал в слънчевия пролетен следобед, той не можеше да не при­знае, че прелива от жизненост и енергия. А и защо не? За първи път в живота си се чувстваше на върха в един свят, в който не се влизаше чрез клавиатурата. След пет дни акци­ите на компанията му щяха да бъдат пуснати на борсата и Малкия Джони Брайс щеше да има всичко! Всичко, за кое­то беше мечтал през онези самотни дни и нощи във Форт Браг: две страхотни дечица, рейндж роувър, голяма къща, зашеметяваща жена, която е съгласна да спи с него два пъ­ти месечно (нечувана честота по време на ергенския му жи­вот, защото компютърните гении от Масачусетския техно­логичен институт не получаваха много секс). Беше мечтал за слава, пари, уважение, мъжественост и може би дори лю­бов. Беше страдал през всичките години на местене от една база в друга, където никога не намери общ език с децата на военните, жестоки и груби момчета, мечтаещи да станат ка­то бащите си. Но сега светът принадлежеше на хората като него - компютърните гении.

Малкия Джони Брайс беше намерил мястото си в този свят.

Ала ето че изгуби от поглед Грейси. О, боже! Побутна очилата на носа си и примижа. Забеляза златисгорусата й глава да подскача сред главите на останалите момичета, но изведнъж тя спря и се обърна към него, усмихна се и му по­маха. Той я обичаше и й завиждаше. Грейси беше всичко, което Джони бе искал да бъде: самоуверена и атлетична, ру- сокоса и красива, харесвана и общителна, физически силна и психически устойчива. Тя изобщо не приличаше на него и това беше добре. Често пъти я гледаше и се чудеше за коя част от ДНК-то й бе допринесъл той. Но това нямаше зна­чение - тя беше негова дъщеря. Той й помахна с телефон в ръка и моментът отлетя. Изведнъж се сети, че е забравил Лу.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Отвличането»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Отвличането» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Отвличането»

Обсуждение, отзывы о книге «Отвличането» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x