Марк Хименес - Отвличането

Останалите момичета я наобиколиха и започнаха да я поздравяват, подскачайки заедно с нея. Всички обаче за­мръзнаха, когато онази грозна дума проехтя откъм пейките на „Рейдърс“ и мигновено накара играчите и публиката да замлъкнат, а Грейси да изпита болка, сякаш някой я беше ударил в корема.

- Пак ли? - изпъшка Бренда.

Всички се обърнаха към страната на „Рейдърс“ и тогава думата проехтя отново - Трааавестииит! - и увисна над игрището като противна смрад. Гаднярът сякаш имаше високоговорител вместо уста. Беше облечен с лъскав костюм, хилеше се глупашки и надигаше една огромна чаша, а ако се съдеше по зачервеното му лице, пиеше нещо по-силно от енергийна напитка.

- Да не би наистина да си мисли, че имаш пишка в гащи­те? - попита Бренда.

- Много добре знае, че не си момче - намеси се Сали. - Просто ревнува, защото си сто пъти по-добра от лигавата му дъщеря.

Това беше бащата на лиглата, който си вреше носа нався­къде, таткото на футболистката, дошъл на мача на дъщеря си, твърдо решен да изтормози нейните противници. Грейси прехапа долната си устна и се опита да преглътне сълзите си. Можеше да понесе подобни думи от Рони, зубрача от тяхната улица, но от един възрастен? Щеше й се да е по-голяма и по-едра, тогава щеше да изтича и да набие и него. Погледна с надежда към баща си. Тате , моля те, направи нещо!

Той обаче не направи нищо. Дори не беше чул онзи глупак. Беше глух, ням и сляп за света наоколо. Застанал с гръб към игрището, той стискаше телефона с една ръка, с другата размахваше камерата, все едно пропъждаше кома­рите край басейна. А и какво би могъл да направи? Онзи тъпанар беше два пъти по-едър от него и щеше да му размаже физиономията. Грейси инстинктивно докосна сребърната звездичка, поклащаща се на верижка на врата й.

- Травестииит!

- Ако майка ти беше тук, щеше да му срита тлъстия зад­ник! - каза Сали.

Майка й със сигурност нямаше да му прости. Щеше на­право да го съдере от бой. Не се тръшкай, ами ги тръшни, наставляваше я тя. Нямаше да я утешава с поговорки от сорта на „дума дупка не прави“, но пък нали затова беше ад­вокат. Искаше й се Елизабет Брайс да е тук сега.

Но от всичко най-много й се искаше да умре.

Останалите родители на пейките на „Рейдърс“ клатеха глави, възмутени от противния тип, но той беше прекалено едър, за да рискуват да го скастрят. Някаква жена, очевидно съпругата на тоя гадняр, го дърпаше за ръката, за да го из­веде от игрището.

- Какво толкова съм направил? - повтаряше той. - Са­мо се пошегувах!

Засраменото изражение на мисис Гадняр показваше, че и друг път е изпадала в подобна ситуация. Бренда поклати глава и въздъхна.

- Още един изперкал баща на спортен празник.

Думите на Бренда предизвикаха усмивката на Грейси, която реши да си отмъсти с песничка. Обърнала лице към семейство Гадняри, тя извиси носов глас, наподобявайки кънтри певица:

Момичетата се разсмяха. Съдията, сладко момче на око­ло петнайсет, й се усмихна. Родителите и от двете страни заръкопляскаха. Брей, дали не беше съчинила следващия хитов сингъл за Дикси Чикс?! Настроението на Грейси се пооправи, нещастникът вече беше само спомен, просто още едно болезнено преживяване, за което да си тананика. Как­то казваха всички кънтри певици, човек трябва да изпита болката, за да може да пее за нея, особено пред 50 000 ек­залтирани фенове, скандиращи Грей-си, Грей-си...

- Грейси! Грейси!

Но този не беше екзалтиран фен. Беше крещящият й треньор. Грейси се върна към действителността - сигналът за подновяване на играта беше даден и треньорът Уоли се тресеше край тъч линията, като неистово сочеше часовника си, сякаш току-що беше открил времето.

- Краят наближава! Трябва ни още един гол, за да спече­лим! Грейси, всичко зависи от теб!

Съсредоточи се, момиче!

Грейси беше нападател, но треньорът й беше казал да играе по целия терен. Това изискваше повече тичане, но ни най-малко не би я затруднило. Тя можеше да тича и цял ден. И ето че сега се устреми към тъч линията, към топката... и изведнъж полетя към земята, с лице напред, омекотявайки падането с ръце и лакти. Инерцията удължи приплъзването, устата й се напълни с пръст и трева.

- Травестит!

Хриптящият глас идваше някъде отгоре. Грейси се претърколи и видя лиглата, надвесена над нея. Беше я спънала отзад, което беше грубо нарушение, а и доста евтин номер, особено за момиче.