Марк Хименес - Отвличането

- Бог да го благослови - каза тя отново.

- По дяволите, Грейси, трябва ни гол, за да изравним! Престани да се разсейваш и ритай!

Ей богу, тренер, много се панираш. Грейси отклони поглед от баща си и се съсредоточи върху играта. В другия край на игрището Бренда изпусна топката отне й я номер двайсет и четири, звездата на отбор „Рейдърс“ (беше на еди­найсет, голяма лигла). Бренда беше пълничка и не особено спортна натура. Не беше вкарвала гол през трите сезона, от­както играеха заедно. Грейси направи гримаса, когато лиглата се хвърли към Бренда, събори я на земята и й отне топка­та. Но това не беше най-лошото - лиглата се надвеси над Бренда като футболист след страхотен удар и изръмжа:

- Откажи се, дебеланке!

Грейси почувства, че я облива гореща вълна, както кога­то наби съседчето Рони, защото беше спънал Сам, петго­дишния извънземен, който живееше в къщата им. (Всички се кълняха, че е неин брат.) След това - но не преди да из­тича на безопасно разстояние надолу по улицата - Рони я беше нарекъл „лесбийка“, което й се беше сторило доста злобно, като се има предвид, че беше влюбена в Орландо Блум като всички момичета в четвърти клас. Предположи, че Рони я нарече така, защото беше мъжко момиче и руса­та й коса беше подстригана късо, или защото мускулите на краката й бяха по-големи от неговите, или пък защото му беше разкървавила едрия месест нос. Може пък да беше, за­щото Грейси искаше татуировка за единайсетия си рожден ден. Майка й обаче отсече, че изключителните й спортни постижения са заплаха за мъжествеността на Рони, което открай време си е слабо място в момчешката психика. О, както и да е. Следващия път, когато Грейси видя нещастния зубър, тя му насини окото.

- Грейси, ще вкара гол! Спри я!

Лиглата риташе откраднатата топка към вратата на „Торнадо“. Тя май страдаше от - как се беше изразила мама? - а, да, слаба вменяемост, след като смяташе, че може да надбяга Грейси Ан Брайс. Как ли пък не! Грейси се засили.

- Пазете номер девет! - извика някой от пейката на „Рей­дърс“. Грейси носеше фланелка с деветка, защото Мия Хам беше с този номер. Селекционерите, които се надпреварва­ха да спечелят таланта й, твърдяха, че с подходящи трени­ровки (от тяхна страна) един ден тя като нищо ще стане страхотна като Мия. Мама казваше, че просто я четкат, за да я подмамят в своите отбори. Въпреки това самата мисъл да се превърне във втора Мия Хам и да поведе американския отбор към победа на световно първенство я въодушевяваше.

- Грейси, спри я!

Може би засега беше по-добре да спечели победа за от­бора на десет- и единайсетгодишните момичета.

Лиглата забави бяг, търсейки най-добрата голова пози­ция. Грейси спринтираше зад нея и си мислеше: Какъв е тоя дебел задник на единайсет! Но това май нямаше да й попречи да вкара гол. Лиглата стъпи здраво на левия си крак, наведе глава и ритна с десния...

Въздуха, мшичка, помисли си Грейси, докато плъзгаше крака под лиглата, която в крайна сметка ритна само възду­ха.

Тълпата изпадна във възторг!

Но не и лиглата.

- Фаулира ме! - изкрещя лиглата със зачервено лице и се тръшна насред футболното игрище.

Съдията обаче поклати глава.

- Чиста игра!

Грейси скочи на крака и подгони топката. Трябваше да прекоси цялото игрище, а между нея и вратата на „Рейдърс“ имаше осем защитници и недостатъчно време, за да стигне дотам. Реши да тръгне по тъч линията, но първо трябваше да преодолее част от защитниците. Затова се придвижи до средата на игрището с дрибъл, подмамвайки защитниците от позициите им по тъч линията - елате при мама, моми­ченца, - докато петима от отбора на „Рейдърс“ не се струпаха в центъра, достатъчно близо, за да си хванат ръцете ка­то дечица от детската градина, тръгнали на излет. Тогава Грейси се развихри - спринтирай към тях, спри за секунда, финт вляво и... - и ги остави да й дишат праха, докато ти­чаше с всички сили по тъч линията, покрай пейките на „Торнадо“, където родителите бяха станали на крака и крещяха: „Давай, Грейси! Тичай, Грейси! Вкарай, Грейси!“ Треньорът размахваше ръце и спринтираше успоредно с нея, а оголе­ният му корем подскачаше като желе под фланелката му. Грейси мина покрай своя ВЧ, който снимаше останалите родители по пейките, Бог да го благослови, втурна се към вратата на „Рейдърс“ и - бум! - запрати топката покрай про­тегнатите ръце на плонжиращия вратар право в мрежата.

Изравнихме!

Грейси вдигна ръце. Замисли се дали да не разкъса те­ниската си и да я хвърли във въздуха, разкривайки черния си спортен сутиен „Найки“, но се отказа, защото всъщност не носеше сутиен. Мама беше казала, че гърдите й сигурно ще започнат да растат догодина.