Марк Хименес - Отвличането

Боже, погребението й щеше да е страхотно. Всички от града щяха да присъстват, мама, татко, баба и Сам, Силвия и Хилда, съотборничките й, треньорът Уоли, съучениците й — вероятно щяха да обявят деня за неучебен, - учителите й и директорката; всички щяха да плачат и да се молят за малкото мъртво момиче. Изглеждаше толкова приказно, че почти й се прииска да бъде там. Но Грейси нямаше да бъде там, както и Бен. Защото тя не беше мъртва и той идваше да я спаси.

Полковник Брайс, вие ме спасихте. Докато лежах в онази килия в „Сан Би“, мислех, не никога няма да видя жена си и децата отново, но вие върнахте мъжа на съпру­гата ми и бащата на децата ми. Дължа ви живота си. Бог да ви благослови.

Джон откри кутиите в дървения шкаф; в първата имаше десетки писма, но не от Грейси. Бяха от военни пилоти, ко­ито дължаха живота си на баща му.

Той не познаваше собствения си баща.

Върна писмата в първата кутия и отвори втората. Вдиг­на поставената в рамка диплома на Бен от Уест Пойнт, от­личия от армията и кутия с прозрачен капак, съдържаща ме­дали: осем пурпурни сърца, пет сребърни звезди, до които имаше празно място за шестата, четири бронзови звезди, две войнски отличия; кръст за доблестна служба; орден за заслуги; и в отделна кутийка Почетния медала на Конгреса - кръгла златна плочка с орел над думата „храброст“ и златна звезда с римски центурион, гравиран в средата. Джон до­косна медала със страхопочитание, което никога досега не беше изпитвал. Никога не беше възприемал Бен като герой. Героите на Джон Р. Брайс бяха Тим Патерсън, който беше измислил DOS, Рей Томлинсън, създал електронната поща, и Тим Бърнърс-Лий, изобретил HTML, HTTP и URL, които движеха световната мрежа - блестящи умове, които бяха направили възможно пазаруването по интернет, а не мъже, които преди четирийсет години бяха водили война, от коя­то никой не се интересуваше.

Какъв ли е бил Бен, когато е бил млад и силен? Какви са били мечтите му? За какъв живот бяха мечтали двамата с майка му? Били ли са щастливи? Кое го е накарало до се пропие?

Джон намери отговорите в следващата кутия. В нея има­ше снимки: портрет на Бен при дипломирането му от Уест Пойнт - облечен е в униформата с висока яка, а отдолу е мотото на Академията: Дълг, Чест, Родина', снимка на Бен и Кейт, той в бяла униформа, а майка му в сватбена рокля, застанали пред църквата под арката от сабите на други обле­чени в бяло войници; снимки с кума и кумата, чиито обра­зи поразиха Джон. Жената с къдравата коса и крехка фигу­ра му се стори странно позната. На друга снимка същият мъж стоеше до същата жена, която лежеше в родилна стая и държеше бебе; Кейт и Бен надничаха изотзад. Всички се усмихваха, все едно акциите им току-що бяха излезли на борсата.

Джон разрови кутията и намери още снимки: Бен и дру­гият мъж, току-що пристигнали във Виетнам, млади енту­сиасти в изрядни униформи; една снимка на целия им от­ряд, на която двамата бяха с други войници, а в долния край на ръка бяха изписани думите отряд за специални опера­ции „Пепелянка 2 декември 1968 г. ; друга снимка на Бен, увиснал на въже под хеликоптер, който се носи над гъста джунгла; Бен проснат на земята с разкъсан панталон и един военен лекар, който бинтова окървавения му крак; Бен в болнично легло с някаква хубава медицинска сестра в бяла престилка от едната му страна, а от другата генерал закан­ва орден „Пурпурно сърце“ на възглавницата му; Бен в джунглата с дълга черна пушка с оптичен мерник, сложил крак върху мъртъв азиатски войник, облечен в черна курт­ка, а в долната част на снимката пише 1000 метра. Друга снимка на Бен, усмивката му е изчезнала, заменена от суро­вост, каквато Джон никога не е виждал върху лицето на ба­ща си, нацапано с камуфлажна боя; униформата му вече не е изрядна, а мръсна и протрита, с откъснати ръкави, разкри­ващи мускулестите му ръце и татуировката.

Не беше същият човек.

Джон си даде сметка, че не знае почти нищо за баща си.

Бен Брайс бе герой, това му беше известно, но Бен никога не беше говорил за войната и Джон никога не го беше пи­тал. Баща му беше неудачник. Пияница. И това беше всич­ко, което знаеше за Бен Брайс.

Джон започна да връща снимките в кутията, но погледът му се задържа върху тази на мъжа и жената с бебето в бол­ницата. Същият мъж присъстваше в ранните снимки с Бен, но после не се виждаше никъде. Докато гледаше лицата на мъжа и жената, Джон изпита странно усещане, че ги познава смътно. Той нежно докосна лика на жената. Изгуби предста­ва колко дълго съзерцава снимката, но изведнъж усети, че Бен се е надвесил над него.