Марк Хименес - Отвличането

- Ако тази страна иска да се наслаждава на мир и благо­денствие, то трябва да сме готови да убиваме за това!

Майорът посочва към обвинителя си.

- Откакто Труман предаде Макартър, всеки войник в Уест Пойнт знае, че политиците винаги ще предават воен­ните. Очакваме това. Но не очакваме предателство от един от нас. Точно както Исус Христос е имал Юда Искариотски, така аз имам лейтенант Бен Брайс. Той ме предаде. Той пре­даде вас, предаде армията. Той предаде тази страна.

Дали сме убили онези жълтури? Убихме ги, и още как! И бих убил всеки жълтур във Виетнам, ако трябва, за да спечеля тази война! За да победим комунизма! И бог ми е свидетел, нямам угризения, че съм убил тези четирийсет и двама азиатци! Съжалявам единствено, че не вкарах кур­шум и в главата на лейтенант Бен Брайс!

Бен рязко се завърна в настоящето, когато ленд роувърът подскочи.

- Ето това е мотив - отмъщение.

Агент Джан Йоргенсон отгърна на последната страница от статията.

Майор Уокър и още девет зелени барети бяха оправдани по обвинението в убийство, но бяха осъдени за поведение, неподобаващо на военни, бяха лишени от звание и позорно освободени от армията.

Възможно ли беше Уокър да е отвлякъл Грейси Ан Брайс, за да си отмъсти на полковник Брайс? Кой беше ма­йор Чарлс Удроу Уокър? И къде се намираше сега?

Едрият мъж на име Джако разказваше:

- Помня как веднъж двамата с майора взехме двама виетконговци в хеликоптера, на сто и петдесет метра височи­на. Майорът ги разпитва - къде е базовият ви лагер, колко хора сте и тъй нататък. Единият от тях непрекъснато повта­ряше „Доо Моми“, което на виетнамски значи: „Върви на майната си.“ Е, майорът най-накрая се вбеси, хвана жълтия дребосък и го изхвърли през вратата. Чувахме го как пищи чак докато се размаза долу. Тогава майорът хвана другия и копелето се напика от страх. И се разприказва - даде ни ко­ординатите на лагера. На следващата сутрин извикахме момчетата с Б-52. Те направо изтриха лагера и около пет­стотин жълти муцуни от лицето земята.

Джако се усмихваше, все едно си спомняше последния си рожден ден.

- Какво направихте с другия виетнамец? - попита Джу- ниър.

- О, изхвърлихме го и него. Сто и петдесет метрово гмуркане в оризовите ниви.

Лицето на Джако доби отнесено изражение, като на Сил­вия, когато разказваше за страната си.

- Най-добрите години от живота ми. Убийства, поркане и чукане. За пич от Оклахома Виетнам не беше война, а страхотна ваканция. - Той поклати глава. - Политиците прецакаха една доста добра война.

Седяха в колата пред прозорчето за автомобили на „Макдоналдс“ и чакаха поръчката си.

- Ох, как обожавам тези историйки - възкликна Джуниър.

- Естествено - продължи Джако, - когато Макнамара и Джонсън изпратиха новобранците и тук войната се превър­на в шибано телевизионно шоу, разбрах, че екзотичната ми ваканция е приключила. Но не знаех, че със службата ми в армията е свършено, когато отряд „Пепелянка“ навлезе в провинция Куанг Три онзи ден през 68-а, нито пък когато се изнесохме оттам през нощта. Просто последвах майора, когато очистихме няколко дръпнати. Още един ден в рая. Но армията пожертва отряд „Пепелянка“ заради тълпата. - Той дръпна от цигарата, издиша дим и заключи: - Защото лей­тенант Бен Брайс не можеше да държи шибаната си уста затворена.

- Но защо майорът не е убил Брайс, след като ви е изпортил?

- След военния съд ЦРУ ни нае в Камбоджа. На тия от ЦРУ не им пука за политиците. - Той се изхили. - Докато бяхме в отряда за специални операции, майорът рапортува­ше на президента. При ЦРУ не рапортуваше на никой. Как­то и да е, по онова време Брайс се беше превърнал във ви­етнамец, живееше си с гадовете в планините. А след война­та просто изчезна.

Джуниър подаде една бяла торбичка на Грейси. Беше си поръчала „Биг Мак“, пържени картофки и мляко. Майка й не й разрешаваше да яде такава храна.

- Къде живееше дядо ти? - попита Джако.

Грейси помисли, че ако им каже истината, може да обър­нат колата и да отидат в Таос, което щеше да бъде за пред­почитане пред всеки друг маршрут. Но тя знаеше, че Бен не е в хижата.

- В Таос.

- По дяволите, какви ги върши в Таос?

- Прави мебели - люлеещи столове, маси, бюра. Стра­хотни са. Филмовите звезди си ги купуват.

На Джако това му се стори смешно.

- Зелена барета прави люлеещи столове за филмови звезди.

- Като например кой? - попита Джуниър.

Грейси не му отговори, но предложи:

- Хайде да отидем в Таос, ще ви заведа до хижата му.