Марк Хименес - Отвличането

Лейтенант Бен Брайс бил единственият свидетел на об­винението; той свидетелствал, че Уокър подтикнал войници­те си към клането и хладнокръвно убил младо момиче. Ма­йор Уокър застанал на подсъдимата скамейка и отрекъл, ни­що повече. Случаят бил приключен. Една жива легенда ви­наги може да стъпче един лейтенант.

Препълнената съдебна зала беше притихнала в очаква­не, когато трийсет и осем годишният майор, изключително привлекателен мъж, както се виждаше от снимката, застана на подсъдимата скамейка, облечен в униформата си, с по­крити с медали гърди. Изпънат като струна, той се обърна към членовете на военния трибунал.

- Смъртта, господа, е съществена част от войната. По време на война умират хора. Мъже, жени и деца. Войници и цивилни граждани. Врагове и съюзници. И американци. Комунистическите сили са убили четирийсет хиляди амери­кански войници във Виетнам. Четирийсет хиляди, госпо­да! А сега армията ме изправя пред военен съд заради чети­рийсет и двама мъртви азиатци?

Майорът подушва въздуха като хрътка по следите на плячката.

- Долавям миризмата на корумпирани политици в тази зала.

Обвинителят поглежда майора: образец на командос от зелените барети. Метър и деветдесет и пет висок, сто кило­грама, с мускулесто жилаво тяло, руса къса коса, загоряло лице и гръмотевичен глас. И тези очи като сини кристали, които сякаш проникват в душата ти; войниците му казват, че когато прикове поглед върху теб, все едно виждаш самия Исус Христос. Наричат себе си негови апостоли.

Майорът приковава поглед върху съдиите от военния съд.

- Когато през Втората световна война изравнихме Гер­мания със земята, бомбите ни убиха трийсет и пет хиляди немски граждани само в Дрезден. Когато бомбардирахме Хирошима и Нагасаки, избихме триста хиляди цивилни японци. Тогава не скърбяхме за тяхната смърт. Не изпра­вихме пред военен съд пилотите, които пуснаха бомбите, или генералите, които издадоха заповед за нападенията. По­четохме ги като герои. Наградихме ги с медали и паради.

Но тази война, казват, била различна. Хората не харес­вали тази война. На което аз отговарям: „И какво от това!“ Откога тази мъжка армия се интересува от мнението на цивилните граждани? Интересува ли ви мнението на тази ра­зюздана тълпа протестиращи пред портала на военната ба­за? Те горят американското знаме, което вие и аз сме се за­клели да защитаваме? Войниците, които в този момент се бият и умират във Виетнам, не защитават тези граждани. Те защитават тази страна! И аз няма да позволя шепа наркома­ни, които се опитват да изкръшкат от военна служба, да ми казват кога, къде и кого да убивам, за да защитя тази стра­на!

Тази война била неморална, грозна, брутална и жестока. На което отговарям - да, така е! Точно като всяка друга вой­на, водена от тази страна. Войната, господа, не е хубаво и приятно, нито хуманно начинание, подходящо за вечерните новини. Войната е грозна. Брутална. Нечовешка. Жестока. И необходима за оцеляването на свободния свят!

Той посочва през прозореца:

- Тази тълпа иска Америка да загуби във Виетнам. Тази тълпа иска да свали американските военни. Ние - вие и аз, и тази армия - не можем да позволим това да се случи! За­щото ако го направим, ако позволим на една тълпа да уни­щожи армията, светът вече няма да се страхува от Амери­ка! Можем да живеем в свят, който не обича Америка. Мо­жем дори да живеем в свят, който мрази Америка. Но, гос­пода, не можем да живеем в свят, който не се страхува от Америка. Не можем да живеем в свят, който смята, че мо­же да се будалка с Америка! Защото ако всеки страхлив дик­татор, бунтовник, войнолюбец и терорист реши, че може да атакува Америка, той ще го направи! Господа, аз съм изпра­вен на съд, но днес не се решава съдбата на майор ЧарлсУдроу Уокър. Днес се решава бъдещето на армията на Съединените щати. Бъдещето на Америка.

Обвинен съм в убийство от една армия, която трепери от страх пред политиците. Политици, които никога не са во­дили война, но се наслаждават на свободата, която войната им носи - свободата , която им носим ние. Политици, кои­то се опитват да спечелят изборите, като угаждат на тази тълпа. Аз, господа, се опитвам да спечеля една война! Да победя комунизма и да съхраня мира и благоденствието на Съединените американски щати!

Майорът съблича сакото си. Разкопчава левия ръкав на ризата си и го навива. Показва на съдебните заседатели та­туировката с пепелянка, изобразена на бицепса му. Превеж­да думите от виетнамски: „Убиваме за мир“.