Марк Хименес - Отвличането

Джуниър го погледна и се намръщи.

- Искаш да кажеш...

- Да, точно това искам да кажа. Той предаде майора.

Очите на Джуниър се разшириха като на баба й онзи път, когато уцели четири числа на лотарията и спечели шестсто­тин долара.

- Свършено е с него.

- Не още - каза Джако. - Но скоро и това ще стане.

- А как ще го намерим?

- Няма да го търсим. Той ще ни намери.

- Никога няма да ни намери в оная планина.

- Спокойно, Джуниър. Не знам как, но ще дойде. Щото сме му взели нещо, дето си е негово.

- Ето това е по моята част - каза Джон. когато двамата с Бен влязоха в шоурума на „Рейндж Роувър“. Един усмих­нат продавач с риза с къс ръка и вратовръзка се появи още преди стъклените врати да се затворят зад тях.

- Добро утро, господа. Аз съм Боб.

Автокъщата се стори на Джон Р. Брайс като втори дом. Когато я забеляза от джипа, духът му се приповдигна като в утрото на Коледа. Един нов роувър със сигурност щеше да ги отведе до Айдахо. Джон се приближи до една от коли­те, катранено черна на цвят, и отвори вратата. Беше тапици­рана с бежова кожа. Беше видял всичко, което го интересу­ваше. Обърна се към Боб.

- Каква е цената?

- Петдесет и седем бона. Смешна сума за тази красавица.

Боб определено не можеше да измами Джон Р. Брайс за цената на един ленд роувър. Като повечето компютърни гении Джон не притежаваше истински житейски опит, изиск­ващ физическа сръчност и талант за общуване. Той не знаеше как да реди керемиди или да смени маслото на колата, да по­прави казанчето на тоалетната (да не говорим за някой сложен уред) или да намери общ език с учителите на децата си, или със съпружеската си половинка. Но той знаеше всички важни неща за своето поколение: знаеше как да пише компютърен код, как да си купува стоки по интернет; знаеше как да напра­ви един милиард долара от интелектуална собственост; знае­ше как да сравни тарифните планове на мобилните оператори. И знаеше всички спецификации на ленд роувъра.

Ленд роувър, серия LR3. Четири цяло и четири литров осемцилиндров двигател със система „Бош Мотроник“. Четириколесно задвижване с електронно регулиране на тя­гата, независимо електронно пневматично окачване и елек­тронна система против блокиране на колелата. Система за автоматичен контрол на устойчивостта при неравен терен и динамична система за контрол на стабилността. 550-ватова стереоуредба с 13 тонколони. Деветнайсетцолови гуми. Климатик, кожени седалки, люк, фарове за мъгла, серво волан. Препоръчителна цена: петдесет и шест хиляди и петстотин. Плюс разходите по транспортирането и дилърския процент става петдесет и седем и петстотин. Мога да си поръчам то­зи автомобил по интернет за четирийсет и девет хиляди и петстотин максимум. Понеже бързам обаче, ще го взема за петдесет и една хиляди в брой.

Ченето на Боб увисна.

- Но на такава цена буквално го подаряваме. Вижте, мо­га да сваля до петдесет и шест хиляди.

- Дума да не става! Петдесет и две или си тръгваме.

- Петдесет и пет?

- Петдесет и три и това е последното ми предложение.

- Петдесет и четири.

Джон се обърна, но преди да направи и две крачки, Боб го спря:

- Добре, петдесет и три хиляди долара.

- Дадено. - Джон постави мобилния телефон до ухото си. - Карол, там ли си още? Преведи петдесет и три хиляди на...

- Плюс данъци, разрешително и прехвърлянето - доба­ви Боб.

- Колко стават?

Боб зачука на един малък калкулатор,

- Прехвърлянето е двеста и петдесет, регистрационните табели - сто и петдесет, данък продажба е шест цяло и се­демдесет и пет процента от петдесет и три хиляди...

- Плюс три хиляди деветстотин седемдесет и седем до­лара и петдесет цента - продължи Джон в телефона - по сметка...

Той подаде телефона на Боб, който все още пресмяташе.

- Това прави три хиляди деветстотин...

- Знам - прекъсна го Джон. - Кажете си номера на смет­ката. Колата ми трябва незабавно. - Той посочи навън. - И да ни отървете от джипа.

Боб забърза нанякъде с телефона.

- Ето как получаваш нов луксозен джип - обърна се Джон към Бен.

Бен смаяно клатеше глава.

- Пълен боклук - каза Джан Йоргенсон. Тя хвърли из­съхналия маркер в кошчето в другия край на стаята.

Тази сутрин беше дошла в офиса си за първи път след отвличането и се опитваше да се съсредоточи върху дългия списък от млади араби, които живееха в Тексас, но мислите й непрекъснато се връщаха към онова момиче от видеоза­писа на футболния мач. Имаше чувството, че е обърнала гръб на Грейси Ан Брайс. А тя не беше пораженец. Марато­ните я бяха научили да не се отказва. След трийсет кило­метра тичане се намираш като в мъгла, тялото ти е на авто­пилот, краката ти са изтръпнали, изгубил си всякакъв кон­трол над вътрешностите си - но не се отказваш. Ако се от­кажеш, никога няма да разбереш истината за себе си.