Марк Хименес - Отвличането

- Познавам го. Работи за баща ми.

- Вече не работи.

Тя прочете за отвличането си, за издирването, за предло­жената от майка й награда.

- И вие, двамата малоумници, ще откажете двайсет и пет милиона долара заради мен! Струва ми се доста тъпо.

- Вярно, тъпо е — отвърна едрият и Джуниър му хвърли бърз поглед.

Грейси продължи да чете. Хей, акциите на татко са се продали страхотно! Научи за арестуването на онова момче, за неговото самоубийство, за намерените футболни шорти.

- Оставили сте шортите ми в гората? И сега всички си мислят, че ходя по гащи? Отвратително!

- Всички мислят, че си мъртва - каза едрият мъж.

Грейси сякаш не го чу.

- Открили са фланелката ми в колата на този човек? И кръвта ми?

- От лактите ти - каза Джуниър. - Доста умно, нали? Сам го измислих.

- О, да, много умно. Този човек се е самоубил.

- Е, това си беше жив късмет. Здравата го натопихме, но само за да вземем няколко дни преднина. Откъде да предпо­ложим, че ще се обеси. Сега никой няма да ни закача.

В статията пишеше, че Дженингс се е обесил в килията си и полицията е приключила случая. Смяташе се, че Грей­си Ан Брайс е мъртва. Вероятно тялото й никога нямаше да бъде открито, след като похитителят се беше самоубил. Грейси недоумяваше: Защо Дженингс просто не беше казал на полицията, че не я е отвлякъл? Защо се беше самоубил? Нещата не бяха много логични според нея, но не променя­ха фактите.

- Заблуждавате се. Той все пак ще дойде.

Джуниър поклати глава.

- Тоя страхливец няма да тръгне да спасява, както не те защити, когато оня тъпанар те обиждаше. На негово място аз щях да го гръмна, мамка му мръсна. Малко остана да го направя.

Грейси сви ръце в юмруци. Искаше да фрасне Джуниър, както постъпи с лиглата.

- Първо на първо, куха лейко (тя не знаеше какво точно означава това, но го беше чула от устата на едно момче в училище), не наричай баща ми страхливец. Може да е малко странен, но е гений и е сто пъти по-умен от вас, кретени такива. И второ, той дори не чу онзи тъпанар. За­щото си имаше многозадачна работа, тоест вършеше ня­колко неща едновременно. И трето, наистина ли смятате, че е подходящо вечно да ругаете пред едно дете?

- О, мамка му, съжалявам, скъпа - каза Джуниър със се­риозна физиономия. - Няма повече.

Едрият мъж се обърна и погледна Грейси. Не се усмих­ваше.

- Аз обаче ще си приказвам каквото искам. Чуй ме, миличка. Ако онова момченце, дето се нарича твой баща, е достатъчно умен да стопли, че Дженингс не те е отвлякъл, и достатъчно глупав да дойде да те търси, ще взема моя Бауи - той посочи един огромен нож за месо - и ще разпоря пилешките му гърди от пениса до врата и ще хвърля червата му за при­мамка за мечките, разбра ли? Така че седи мирно, наслажда­вай се на пътуването и си затваряй устата!

ТОЙ беше огромен, грозен и страшен и миришеше отвра­тително. Брадичката на Грейси затрепери, очите й се насълзи­ха. Тъкмо щеше да се разридае неудържимо, и си спомни за майка си - най-решителния, силен и печен човек, когото поз­наваше. Грейси не беше като майка си, но носеше нейните ге­ни - и когато се наложеше, можеше да прояви твърдост. Тя си припомни още един майчин съвет: псуването. Неочакваните ругатни от устата на жена, беше й казала тя. сплашват мъжете. Грейси си спомни онази фраза, която майка й използваше, когато мислеше, че Грейси не е наблизо, а понякога дори и пред нея. Тя издаде челюст напред, наведе се към едрия смрадлив грозник и произнасяйки ясно всеки звук - от което мис Брадли, учителката й по английски, щеше да остане осо­бено доволна, - изрече:

- Върви на майната си!

Едрият мъж я погледна свирепо и като че ли се канеше да я фрасне, та да мълчи поне до следващата седмица, но Грей­си стоеше с решително издадена брадичка, и той изведнъж се разсмя.

- Откъде знаеш тия приказки, момиче?

- От майка ми. Тя е адвокат.

Двамата само се спогледаха.

- И за ваше сведение...

Едрият поклати глава.

- Ти си голям образ, момиче. Направо си умирам от ра­дост, че нямам хлапета - освен може би от някоя курва в Сайгон.

Това му се стори смешно.

- За ваше сведение - не се предаваше Грейси, - не гово­ря за баща ми. Говоря за Бен.

- И кой, по дяволите, е Бен?

- Дядо ми.

Едрият отново се изкиска и плесна Джуниър по ръката.

- Дядо й. - Той всмукна от цигарата си като Сам, кога­то пиеше сок със сламка, и се закашля, а лицето му почер­веня. - Проклета гръдна жаба.

Той се наведе, изрови някакво шишенце с лекарство и пъхна едно хапче в устата си.