Марк Хименес - Отвличането

- Има ли още една? - пита тя още преди да преглътне последната хапка.

Мъжът се обръща и се навежда. Грейси се мята към вра­тата и отчаяно дърпа дръжката. Не става. Хвърля се към другата врата. Пак не става. Едрият мъж се обръща към нея и й подхвърля още една вафла.

- Не си прави труда, миличка. Вратите не се отварят от­вътре. Не сме глупави.

Грейси се замисля дали да не оспори това твърдение, но се отказва. Оглежда близките коли. Може би ще успее да привлече нечие внимание, ако заблъска по стъклото и закрещи „Помощ“. Но наоколо няма никого... освен русия мъж, който носи кафяв плик и върви към раздрънканата кола с отвлеченото момиче.

Не изглежда много по-голям от момчетата във фут­болния отбор на гимназията. Баща й ги беше завел със Сам на прощалния мач на гимназистите миналия сезон; русият мъж е достатъчно симпатичен да бъде избран за крал на абитуриентския бал, само дето е облечен с карирана риза, която прилича на пижамата на баща й. На бал не се ходи с карирана риза.

Той отива до предната част на бракмата и вдига капака. Оттам излиза дим. Отдръпва се и започва да маха с ръка ка­то баща й, когато се опитва да разпали барбеюото; след то­ва отново пъха глава под капака. След малко го затваря с трясък и хвърля някаква жълта туба встрани.

Русият мъж избърсва ръце в ризата си, влиза в колата с кафявия плик и казва:

- Десет литра, а дори не сме на половината път до вкъ­щи. - Хвърля стек цигари към едрия, който веднага го раз­печатва, точно както баща й се нахвърля върху кутия биск­вити „Ореос“. След това подава плика на Грейси. Един от пръстите му е отрязан до кокалчето. Тя изпразва съдържа­нието на плика: розов анцуг.

Въздиша:

- Е, това, че ме отвлякохте, е достатъчно лошо, но сега майка ми направо ще побеснее.

- И защо? - пита русият.

- Защото ме принуждавате да нося дрехи от „Уолмарт“.

Русият мъж се изхилва, докато включва на скорост, из­лиза от паркинга и обратно на магистрала 666 на север, как­то гласи табелата.

- Което ме подсеща... вие дали... сте ме изнасилили или нещо такова?

Колата рязко излиза от пътя, без да намалява скоростта, запращайки Грейси и цигарите на едрия мъж, който изкрещява: „Господи!“, на седалката. Русият натиска спирачките, заковава колата и се надвесва над нея през облегалката. Ли­цето му е аленочервено. Посочва я с трите пръста на дясната си ръка.

- Мислиш, че мога да ти причиня това? Мислиш, че мо­га да позволя някой да ти причини това? Ти си чиста и ще останеш чиста! Ако някой се опита да се погаври с теб, ще го убия!

- Съблекли сте ми екипа.

- Не съм гледал! А и без това нищо не се вижда с това смешно бельо, дето го носиш. Много бързо те завих с оде­ялото.

- Тогава защо?

- За да заблудим агентите на ФБР. Никога няма да те от­крият, Пати.

- Пати? Аз се казвам Грейси. Да разбирам ли, че вие скапаняци, сте ме отвлекли по грешка?

- Няма грешка - отговаря русият и се обръща напред. - Вече ще се казваш така.

Грейси се чуди защо...

Старецът на бензиностанцията гледа колата им доста учудено. Има приятно лице. Застанал е от другата страна на колонките, клати глава и сочи към вана; казва нещо на ед­рия мъж, който пуши въпреки табелите, забраняващи пуше­нето. Предният капак на вана е вдигнат. Двигателят явно на­истина се е запалил, защото из въздуха под ярките лампи на бензиностанцията се носи огромен облак черен дим. Грей­си вече е облякла розовия анцуг. Надига глава. Иска й се да изкрещи: „Помогнете ми!“

- Наведи се - нарежда й русият.

Грейси отново ляга на седалката. Старецът обаче я видя. Тя също го видя.

Намират се в Айдахо.

Главата й отново натежава, около нея се носят неясни об­рази и звуци, гъстият цигарен дим я задушава. Лежи на ня­какво легло в някаква стая, но това не е нейното легло, нито пък нейната стая. Спомня си, че я пренесоха в одеялото и усети същата странна мокра миризма и замайването, спом­ня си, че нямаше сили да се бори, когато завързаха ръцете и краката й. Заспиваше и сънуваше и се носеше на светли­ната, и после в тъмнината с дни, както й се струваше, а те­левизорът гърмеше непрекъснато и се смесваше с мъжките гласове и миризмата на мексиканска храна. Чудеше се дали тези хора някога ще заспят.

- Аз ли? Никога не мога да спечеля един милион, тия въпроси са адски трудни.

- Това е, защото никога не гледаш телевизия.

- Оня големият там, викат му Хос...

- Бонанза?

- Защо имат толкова много мексикански канали в Айда- хо?

- Заспивай.

Чува се смях.

- Оня Елмо е едно смешно копеле.