Марк Хименес - Отвличането

- Млъквай.

- Джилиган винаги се забърква в нещо и...

- Млъквай, мамка му!

- А оня пич там, той е лекар и е женен за нея, но чука ру­сата и...

- Сапунки? Момче, ти си като хлапе с нова играчка.

- Хей, дават Пати по новините!

- В това шоу оставят едни хора на безлюден остров, разбираш ли, и те гласуват и гонят по един всяка седмица. Последният печели сума ти кинти. Ако бях аз, щях да кажа на ония копелета, че ако гласуват да ме изкарат, ще ги убия.

- Ей това винаги съм ти харесвал.

- Във вестника пише, че снощи са арестували Дженингс.

- Добре. Колата е поправена, да тръгваме.

Грейси отваря очи и вижда едно мазно лице, залепено на прозореца на колата, което й се хили насреща с беззъба ус­мивка.

- Кукличка - казва мъжът.

- Товари стоката, Дърт - казва русият мъж.

Мъжът на име Дърт се отдръпва, лицето му оставя голя­мо мазно петно върху стъклото. Капакът на багажника е от­ворен и мъжете слагат вътре зелени метални каси с дълги лъскави метални кутии, на които пише АВВС и дума, която не е чувала преди - НАПАЛМ; след това ги покриват с бре­зент.

- А офицерите се чудят защо инвентарът им никога не излиза - казва мъжът с липсващите зъби.

И всички се хилят...

Сега лежи на някакво тясно легло в тясна стая, в малка къща. Чаршафите смърдят. Ще трябва да се къпе цяла сед­мица, за да премахне тази миризма. Мислят, че спи. Тя оти­ва на пръсти до вратата и поглежда навън. Двамата мъже са в голямата стая с още един мъж с червена коса, който дър­жи дълга черна пушка и я гали, като че ли е жена. Пият би­ра, пушат и се смеят.

Едрият мъж казва:

- С тая рижа коса никой няма да повярва, че си мюсюл­манска чалма.

- Няма никакво значение - отвръща онзи. - ФБР никога няма да ме пипне. Та те и с две ръце не могат да напипат собствените си задници.

Едрият мъж посочва с палец към стаята й и казва:

- Как го каза момичето, Джуниър? Скопеняци?

И те отново се засмиват, но изведнъж нас тъпва тишина и едрият мъж казва:

- В неделя на Великден, Ред. Не прецаквай нещата.

Грейси се връща в леглото и си мисли: „Не е ли неделя­та на Великден тази неделя?“

Тя вижда табела с надпис Чейни, Уайоминг.

Отново лежи на задната седалка на бракмата; двамата мъже отпред изглеждат доволни.

Едрият мъж казва:

- Представяш ли си, онова копеле се е обесило! Мамка му, измъкнахме се, пич.

- Значи можем да минем през Йелоустоун? - пита руси­ят. - На Пати много ще й хареса.

- Що не, Джуниър? После може да я заведем до Дисниленд. - Едрият поглежда спътника си, все едно е луд, после издишва дим и казва. - Това да не ти е семейна почивка!

Семейна? Този тип Джуниър да не я е отвлякъл, за да стане негова...

На Грейси й е студено. Тялото й трепери неконтролиру­емо. Съвсем сама е. И ужасно се страхува. Започва да пла­че. Повече не може да възпира сълзите. Но точно преди да се разридае, тя го вижда високо в небето - носи се под бял парашут. И той я вижда. Приближава се, зелената барета, униформата, медалите, които проблясват на ярката слънче­ва светлина, са точно като на снимката на бюрото й.

Спаси ме, Бен.

Той идва. За първи път, откакто я отвлякоха, тя не се страхува...

Грейси трепереше, когато се събуди. Седна, протегна се и придърпа грубото зелено одеяло до брадичката си. Отно­во бяха на магистралата, но колата вече не издаваше стран­ни шумове. Русият мъж караше, а едрият пушеше и четеше вестник. Земята беше покрита със сняг. Далечните планини, по-високи от тези в Таос, се извисяваха високо в небето. Главата й най-накрая се беше прояснила.

- Къде сме? - попита тя. - Кой ден сме днес?

- Е, добро утро, поспаланке - каза русияг мъж на име Джуниър. - В Монтана сме, Пати. Четвъртък е.

- Само за твое сведение, това с Пати наистина започва да ме дразни.

В огледалото за обратно виждане Грейси зърна как уст­ните на Джуниър се извиха в лека усмивка. Тя са закашля. Колата беше изпълнена с цигарен дим. Този огромният ня­кога спираше ли да пуши? Опита се да свали прозореца, но той заяждаше. Размаха ръка да пропъди дима.

- Тия цигари докарват рак. Могат да те убият.

- Както и една мрънкаща жена - отвърна едрият мъж, без да поглежда назад. - Млъквай!

Тя се втренчи в тила на грамадната му глава.

- Много си любезен.

Отново забеляза усмивка върху устните на Джуниър. Продължиха да пътуват мълчаливо.

- Той идва - неочаквано каза момичето.

Едрият мъж й подхвърли вестника.

- Никой не идва за теб. Случаят ти е приключен.

Грейси разгъна вестника върху коленете си, както праве­ше вкъщи след училище. Снимката й беше на първа страни­ца; до нея имаше снимка на рус младеж с тъжен вид.