Марк Хименес - Отвличането

Без да помръдва глава, Грейси се оглежда. Лявата й ма­ратонка е на крака й, но дясната липсва; все още е обута със сините си три четвърти чорапи и наколенките. Тя се опипва под одеялото и... екипа й го няма! Шортите и фла­нелката й ги няма, облечена е само с долното си бельо! За­що са й взели екипа? И отговорът я връхлита: Мили боже, изнасилили са ме! Тя прехапва език, за да притъпи чувст­вата си, и силно стиска очи, за да спре сълзите. Една съл­за се плъзва по бузата й, пада на седалката и попива в на­пуканата кожа.

Грейси не беше напълно сигурна за всичко, което включ­ваше изнасилването, но знаеше, че означава някой мъж да си пъхне пениса там долу между краката на момичето, без да е получил разрешение (макар самата тя да не можеше да си представи как някога би разрешила на някое момче да напра­ви това). Майка й още не й беше разказвала нищо за секса и онези работи и тя беше научила всичко, което знаеше, от ми­сис Бойд в часа по сексуално образование. Мисис Бойд беше казала на момичетата: когато някое момче се опита да извър­ши нежедан физически контакт, да насочат пръст срещу него и решително да кажат „не“. Момичетата и момчетата ходеха в различни класове по сексуално образование; момичетата се хилеха на рисунките на пениси в учебника. Единствените ис­тински пениси, които беше виждала, бяха този на Сам, който беше много малък и не можеше да нарани момиче на нейната възраст, и този на баща й, когато веднъж беше влетяла в банята, докато той се къпеше. Той страшно се беше притес­нил и много бързо се покри с хавлията, но тя успя да го огле­да. Пенисът на баща й беше достатъчно голям, за да нарани момиче на нейната възраст.

Но там долу нищо не я боли. Не усеща никаква разлика. Може би двамата мъже имат малки пениси като Сам и за­това не я боли. Или пък не са я изнасилили. Или... Тя затва­ря очи и отново заспива...

Събужда се от тряскаща се врата.

Леко повдига клепачи. Русия мъж го няма. Едрият се обръща към нея и тя бързо затваря очи. Усеща през одеялото голямата му ръка, която грубичко разтърсва крака й.

- Събуди се - казва той.

Тя се преструва на заспала, но долавя тежката миризма, когато той издишва, и към нея се понася облак цигарен дим. Задържа дъха си, но отровният дим влиза в носа й и тя се закашля. Повече не може да се преструва. Отваря очи. Ед­рият мъж я гледа сурово.

Господи, колко е грозен.

Носът му е широк и сплескан, все едно се е разбил в тухлена стена. От лявата страна на лицето му има дълъг назъбен белег. Едното му око не е съвсем наред. Бакенбардите му изглеждат като на треньора Уоли, когато дълго не се подстригва. Кожата на лицето му е груба, изпъстре­на с петна и сипаничава като на онова момче от „Брайс-Уер“ (баща й беше казал, че е имал акне като по-млад). Стиснал е цигара между зъбите си и при всяко издишване от устата му бълва дим. Той е най-голямото човешко съ­щество, което тя някога е виждала, и изглежда наистина зъл. Грейси осъзнава, че трепери, толкова я е страх. Съве­тът на майка й обаче звучи в ушите й като песен по нейния iPod. Мъжете са като кучета. Подушват страха в една жена. Никога не'допускай да подушатстраха ти. Вина­ги се прави на безстрашна, когато те е страх. И Грейси се прави на безстрашна.

- Няма ли да изгасиш тази цигара? - казва тя. - Пасивното пушене е опасно за детското здраве.

Едрият мъж изсумтява като бик и от двете му ноздри из­лиза дим.

- Не е по-опасно от мен, когато не пуша, защото ставам адски нервен.

Сигурно е прав, мисли си Грейси.

Той й подхвърля шоколадова вафла, която пада на одея­лото. Дори не е опакована! А одеялото сигурно е пълно с въшки.

Но тя е гладна.

Изправя се, като внимава да остане покрита с одеялото. Главата й тежи. Намира се в някакъв ван, който е голяма бракма: никакви меки седалки от истинска кожа и ламперия от черешово дърво, никаква стерео уредба и стелки в цвета на тапицерията, никакъв телевизор, вграден в таблото като в новия роувър на баща й.

Този ван е стар и има автобусни седалки вместо кресла, а по голия метален под се търкалят бирени кутии, фасове, смачкани на топка хартии и пликове от храна; облицовката на тавана виси на няколко места, парното определено не ра­боти.

Тя поглежда навън. Намират се на паркинга на някакъв „Уолмарт“, далеч от дома й. Тя разпознава жълтите табели на останалите коли, точно като тази на джипа на Бен.

Те са в Ню Мексико.

Грейси взема вафлата и осъзнава, че не е завързана. Ръ­цете и краката й са свободни. Тя изгълтва вафлата на три го­леми хапки.