Марк Хименес - Отвличането

- Хайде, Грейси - казва Бренда и я дърпа за ръката. - Няма да остане бананов сладолед, ако не побързаме.

Тя решава, че се държи глупаво, нещо, което майка й не позволяваше в къщата си. Та тя е насред огромна тълпа в парка след футболния мач. Не бива да се поддава на лошо­то чувство. Тук тя е в безопасност. Усмихва се и махва на баща си. Той й маха с телефон в ръка. Настръхналата й ко­жа се успокоява.

Трите стигат до павилиона и хванати за ръце, си пропра­вят път през тълпата от деца и родители. Сали взема сладо­леда си първа, после Бренда поръчва своя.

- Травестит!

Грейси се обръща към лиглата, застанала на два метра от нея, която й се подиграва, но без да има подкрепата на някой възрастен. Доста глупаво. Лиглата осъзнава греш­ката си. Тя поглежда ръцете на Грейси, които са свити в юмруци. Лиглата започва да отстъпва, после се затичва, но Грейси я сграбчва за косата, преди да заобиколи от задната страна на павилиона, където се оказват сами и ус­татият й баща не може да я защити. Юмрукът на Грейси се забива в носа на лиглата. Тя залита и пада по гръб на земята.

Каква слабачка! А е на единайсет!

Лиглата покрива с длан носа си и заревава като бебе. Поглежда към Грейси и очите й се разширяват от страх. Но тя не гледа Грейси, не се страхува от нея, а от...

Кожата на Грейси отново настръхва. Лошото чувство я връхлита. Обгръща я като дебело одеяло. Зад нея е. Диша в тила й. Тя рязко се извърта назад.

Нещо мокро покрива лицето й. Опитва се да го махне, но усеща някаква странна миризма. Всяко мускулче на тялото й започва да изтръпва и тя се чувства замаяна; ръцете й увисват, краката й се подкосяват, очите й се затварят. Сега тя сякаш плува и леко се поклаща. Не, не плува, някой я но­си. Чува шумолене и припукване, сякаш някой стъпва по су­хи съчки и листа.

Лошото чувство я носи през гората.

Съзнанието на Грейси помътнява, тя отчаяно се бори да измисли как да се спаси. Сеща се за Бен. Вика го, но от ус­тата й не излиза звук.

Бен.

С последните си сили и воля Грейси вдига ръка, хваща колието си и го дръпва силно. Ръката й се отпуска и тя го хвърля. Сребърната звездичка на Бен.

Спаси ме, Бен...

...Някакво подрусване я събужда, но тя едва успява да отвори очи, само колкото да види, че наоколо е тъмно. Чу­ва бръмченето на автомобилен двигател и усеща тътена на гуми по пътя под нея.

Лошото чувство я отвежда далече, далече.

Натежалите й клепачи надвиват волята й. Не може да държи очите си отворени. Тя отново потъва в онзи мрачен, тьмен свят...

И отново се съживява. Но е замаяна, сякаш не може да се разбуди напълно. Чува гласове. Надушва цигарен дим, храна и телесни миризми. Повдига й се, всеки момент ще повърне. Устата й е пресъхнала, но тя не облизва устни. Не помръдва и отваря очите си съвсем леко.

Сутрин е. Тя е в някаква кола, завита с грубо зелено оде­яло, и лежи на задната седалка. Отпред седят двама мъже. Русата коса на шофьора се подава изпод черната му шапка; облечен е с карирана риза. Другият мъж е по-едър и късо подстриган, като мистър Блейк, учителя по физкултура, са­мо дето косата му е сива. Преметнал е лявата си ръка на об­легалката. Ръката му е огромна. На нея има нещо, което е виждала и преди.

Голямата глава на едрия мъж се извърта към русия и той казва:

- Този откачалник ще стане милиардер. - От устата му виси цигара. - Може би трябва да поискаме откуп за тази малка хубавица. На бас, че ще плати поне милион долара, за да си я получи обратно.

- Няма да взема пари за нея - отвръща русият мъж. - Писано ни е да сме заедно.

Едрият мъж поклаща глава и издишва дим.

- Ти като искаш да си с нея, не означава, че и тя иска да е с теб. Помислил ли си по този въпрос?

- Да, помислил съм - упорства русият. - Ще се научи да ме обича.

- Кое момиче не би те обичало? Странното на някои же­ни е, че много се инатят да се научат да обичат човек, кой­то ги е отвлякъл.

Русият поглежда едрия мъж.

- Случвало се е и преди.

Едрият мъж кима.

- Така е. Казвам само, че ти нямаш опит с жените - курвите при Ръсти не се броят. Казвам ти, човече, една не­щастна жена... е голямо бреме. Има само две неща, които можеш да свършиш с една нещастна жена: да я направиш щастлива или да я убиеш. И от мен да знаеш, много по- лесно е да я убиеш.

Това го разсмива.

Двигателят издава странни звуци. И мирише ужасно.

Тя вижда покривите на други коли и камиони, които ми­нават покрай тях. На магистрала са. Слънцето грее от дясната страна на колата, което означава, че пътуват на север. Сигурно затова Грейси усеща лек хлад, особено след ка­то...