Марк Хименес - Отвличането

- Никой няма да дойде да те вземе, Пати - обади се Джуниър. - Ти си мъртва.

- Бен знае, че съм жива.

- Как така?

- Просто знае.

След няколко минути червенината по лицето на едрия мъж избледня. Той преметна лявата си ръка върху облегал­ката и се извърна.

- Мамка му, Джуниър, дядката идва да ни убие и да спаси сладкото й дупе. Май по-добре да я пуснем още се­га.

Грейси се постара да прозвучи като адвокат Елизабет Брайс:

- Точно така трябва да направите. Защото вече е тръг­нал. И ако вие, идиоти, имате малко мозък в главата си, щяхте да ме пуснете, за да не ви хване.

- Е, мило момиче - отвърна едрият мъж. - Не вярвам да си изгубя съня заради дядката.

- А би трябвало. Той също има такова нещо.

- Какво?

Сега той я гледаше много внимателно. Очите му просле­диха ръката й, която посочи татуировката му.

- Дядо ти има татуировка, на която пише „пепелянка“?

- Абсолютно. - Тя посочи с палец пътя зад гърба си. - И в този момент той е някъде там и ни настига.

Очите на едрия се стрелнаха нагоре; той се загледа през задното стъкло, все едно Бен го преследваше. Изражението му напълно се промени. Защото Бен беше по петите им.

- Никога няма да стигнем до Айдахо с тая бричка!

- Пробвай пак! - изкрещя Бен изпод вдигнатия капак на джипа. Джон завъртя стартера и напомпа няколко пъти педа­ла на газта, изпълвайки купето с миризмата на бензин. Пред очите на Бен се мярна виетнамско дете, удавено в напалм.

Самолетът беше кацнал в Албъкърки в 9 часа местно време. Набързо събраха багажа и намериха стария джип на паркинга, но тъпата бричка отказваше да запали. Бен започна да човърка карбуратора, което обикновено върше­ше работа. Джон седеше в джипа и с всяка изминала мину­та раздразнението му нарастваше.

Бен с трясък затвори предния капак и влезе на шофьор­ското място, решен този път да запали джипа. Завъртя клю­ча и натисна педала на газта, докато не опря в пода.

- Хайде, мамка ти...

Двигателят се закашля като заклет пушач и запали. Бен бързо включи на задна и джипът тръгна на подскоци. Извед­нъж двигателят отново угасна.

- Мамка му! - изруга и Джон.

Бен отново натисна педала на газта и джипът запали. Той веднага включи на скорост, преди двигателят да угасне пак. Колата потегли и напусна паркинга на летището, бълвайки облак черен дим.

Излязоха на пътя, водещ към междущатската магистра­ла, и Бен погледна сина сй. Джон много приличаше на май­ка си - същите остри черти, същата къдрава черна коса, съ­щото слабо тяло и интелигентен ум. Толкова много се раз­личаваше от баща си. Мислите на Бен отново го отнесоха към онази нощ, когато...

- Спри! - изкрещя Джон.

Бен удари спирачки.

- Какво става?

Джон посочи пътя.

- Отбий тук! - И започна да натиска клавишите на мо­билния си телефон с такава скорост, все едно звънеше в по­лицията.

„Здравейте, аз съм Грейси. В момента не мога да се оба­дя, защото съм на среща с Орландо Блум. Ще ми се! Всъщ­ност съм на училище или на тренировка, или на таекуондо, или гоня малкия пират из къщата. Както и да е, не мога да вдигна, така че оставете съобщение. Нао.“ Телефонният се­кретар изпиука.

Елизабет седеше в стола на Грейси до бюрото и слуша­ше гласа на Грейси. Само това й беше останало от дъщеря й. Тя се протегна и натисна бутона, за да послуша отново гласа на мъртвата си дъщеря.

- Бен Брайс е бил герой - заяви Грейси.

Едрият мъж бавно клатеше глава, като майка й, когато Сам беше направил някоя глупост.

- Бен Брайс — каза той тихо, все едно говореше на някой мъртвец. - Какво съвпадение, а, Джуниър? Пропътуваме половината страна да отвлечем това момиче и се оказва, че е внучка на Бен Брайс. С един замах Бог ти дава нея, а на мене - Бен Брайс.

Джуниър гледаше огромния мъж, като че ли беше от друга планета.

- За какво, по дяволите, говориш, Джако?

- Майорът винаги казваше, че няма нищо случайно в това, че всичкият петрол на света се намира в Близкия из­ток, на мястото, откъдето са тръгнали трите основни рели­гии. „Господ е сложил тоя петрол там, Джако, щото един ден той ще докара евреите, мюсюлманите и християните обратно в Близкия изток за последната битка. Армагедон в пустинята. Великият план на Господ.“

- Какво общо има това с нея?

- Тя е моят петрол, Джуниър. - Джако посочи Грейси с възлестия си палец. - Тя ще ми доведе Бен Брайс за послед­ната битка.

- Мамка му, кой е тоя Бен Брайс?

- Той е бил герой - отново повтори Грейси.

Джако издиша облак дим.

- Проклет предател. Той ни изправи пред военния съд.