Марк Хименес - Отвличането

Полковникът хвърли папката върху бюрото.

- Съжалявам, полковник, но тук няма никаква мисте­рия - Дженингс е извършителят. Това е единственото правдоподобно обяснение на фланелката, снимката, теле­фонните обаждания, неговото описание, разпознаването от страна на треньора и най-вече кръвта - ДНК тестовете доказват, че Грейси е била в колата.

- Може кръвта да е на някой друг.

- Полковник, вероятността кръвта да не е от Грейси е едно на двайсет и пет квадрилиона, а аз дори не знам какво представлява това число.

- Един милион милиарда - обади се бащата.

- Знам, че е трудно да го приемете, но извършителите на сексуални престъпления не ги планират и не натопяват някой друг, за да се предпазят... А невинните хора, аресту­вани за престъпление, което не са извършили, не се бесят. Наемат си адвокат.

- Той не пасваше на профила ви.

- Така е. Изобщо не пасваше. - Девро сви рамене. - Из­ключение е. Или пък момчетата ни от отдела по поведен­ческа психология нямат никаква представа какво вършат. Както и да е, това няма значение.

- Значи се отказвате? - попита майката и обхвана с жест стаята.

- Мисис Брайс, никога не се отказваме, докато не откри­ем тялото. Незабавно ще откликваме на всяка нова информа­ция или улика, обещавам ви. Но не можем да работим от къ­щата ви безкрайно, казах ви го още когато установихме тук командния център. Преместваме се в офиса в Далас. Агент Йоргенсон ще ме държи в течение, докато съм в Де Мойн...

- Де Мойн?

- Отвлечено е петгодишно момче...

- Тръгвате си?

- Да, госпожо. В близост живее педофил, който наско­ро е излязъл от затвора. Сега съм нужен там. - Господи, колко му беше трудно. - Вижте, знам, че това не е изхо­дът, на който сте се надявали. Знам, че късчетата от мо­зайката не пасват. Някои неща просто не могат да бъдат обяснени. Не всички въпроси намират отговор. Просто така стоят нещата. - Той се изправи. - Съжалявам за за­губата ви. Грейси сигурно е била прекрасно дете. Но всичко свърши.

Членовете на семейството отклониха поглед, когато той понечи да срещне очите им. С изключение на полковник Брайс.

- Не, агент Девро. Всичко едва сега започва.

След като семейството си тръгна, специален агент Джан Йоргенсон се приближи към началника си. Очите на Девро бяха тъжни и уморени.

- Ако някога успея да открия живо дете - въздъхна той, - приключвам. Отказвам се от надбягването.

- Направих няколко проверки за майката - каза Джан. - В Министерството на правосъдието.

- Казвай... Не че има някакво значение вече.

Джан погледна бележките си.

- Шефът на отдела й е бил заместник-министър на правосъдието, казва се Раул Гарсия.

Агент Девро разтриваше лицето си.

- И какво имаше да каже мистър Гарсия за мисис Брайс?

- Нищо. И той е мъртъв.

Девро престана да разтрива лицето си.

- И двамата началници на мисис Брайс от министерст­вото са мъртви.

- Да, сър. Гарсия е умрял преди две години в Денвър, убит при въоръжен грабеж на автомобила му.

- Мили боже! - Девро се изправи. - Явно напоследък в Министерството на правосъдието има доста висока смърт­ност.

- Обадих се и на военните за имената на онези войници от специалния отряд във Виетнам. Целият архив е унищо­жен през 1972 година.

- Така си и мислех. - Агент Девро стана и взе куфар­чето си. - Йоргенсон, сега случаят е твой. Аз хващам са­молета за Де Мойн.

През целия път до летището Девро мислеше за Грейси Ан Брайс. Още един живот беше приключил, преди да започне. Още едно семейство беше разбито от престъпен сексмакиак. Още един провал за специален агент Юджийн Девро. Какво добро беше направил тук?

Беше на петдесет и шест. От десет години се занимава­ше само със случаи на отвличане. Те започваха да му тежат. Съпругата му го беше умолявала да се прехвърли в отдела за държавна корупция. „Какво по-забавно от разследването на подкупни политици?“ - беше казала тя. Може би имаше право. Може би беше време да се откаже от преследването. 128 мъртви деца. Мили боже, 128 мъртви деца! Нямаше да му се. налага да пътува толкова често; в Тексас имаше достатъчно корумпирани политици. Щеше да бъде по-често със семейството си. След време може би нямаше да вижда ли­цата на 128-те мъртви дечица всяка вечер, когато си лягаше и затваряше очи.

Йоргенсон спря колата пред терминала и се обърна към него.

- Агент Девро...

- Вече можеш да ми казваш Юджийн.

- Юджийн, вие ме научихте на много неща. Благодаря.

Той кимна.

- Справи се добре, Джан.

- Знаете ли, повечето агенти, с които съм работила в Далас, са доста надменни, все едно самата значка ги прави специални. Вие сте различен.