Марк Хименес - Отвличането

Полицаите погледнаха жената и после началника си в очакване на нареждания. Той направи знак с глава; полицаи­те се отдръпнаха и пропуснаха жената в килията.

Елизабет пристъпи към Дженингс, увиснал от тавана по бели долни гащи. Очите му бяха подпухнали, лицето му беше бледо, а голите му крака бяха отекли. Гледайки мъжа, който беше отвлякъл, изнасилил и убил единствена­та й дъщеря, тя изпита завист. Неговите демони бяха из­чезнали. Нейните я бяха наобиколили. Защото сега никога нямаше да научи. Елизабет Брайс удари трупа и той леко се залюля.

- Мамка ти! Отнесе я със себе си в гроба!

- Кретенът е умрял? - попита Сам с уста, пълна с „Чи- риос“.

- Да - отвърна Кейт.

- Полицаите ли го застреляха?

- Не. Той... просто умря.

- Ами как ще пусне Грейси, като е умрял?

- Не знам.

- Скрил ли я е някъде?

- Не знам.

- Да не я е завързал?

- Не знам.

- Тя кога ще се върне?

Кейт отиде до Сам. Седна до него и хвана личицето му. Как можеше да му каже, че Грейси никога няма да се върне вкъщи?

- Бабче, защо плачеш?

- Защото не знам какво става с Грейси.

Сам също заплака.

- Но знаеш, че не е умряла или нещо такова, нали? На­ли, бабче?

14:55 ч.

- Искам да погреба дъщеря си - тихо каза майката.

Специален агент Юджийн Девро седеше зад бюрото си в командния център. Последната среща със семействата ви­наги беше трудна, особено когато тялото на жертвата не бе­ше открито и вероятно никога нямаше да бъде. Семейства­та изпитваха нужда от усещането за окончателност, което погребението носеше. Като баща той уважаваше болката им, че не са успели да се сбогуват с детето си; като агент на ФБР обаче трябваше да поеме следващия случай. Иначе мъртвите деца щяха да го докарат до лудост.

- Претърсихме около сградата на Дженингс. Не открих­ме нищо. Съжалявам.

- Значи това е всичко?

- Мисис Брайс, началникът на полицията отговаря за случая и той го приключи. Нямам независима юрисдикция, за да продължа разследването. А и ресурсите на ФБР не са безкрайни. - Лицето й посърна. - Мисис Брайс, проведохме възможно най-обширното търсене. Наградата, която обя­вихте, широкият обществен отзвук... Ако беше жива, някой щеше да я забележи. Обикновено откриваме тялото с по­мощта на похитителя. Със смъртта на Дженингс надали ня­кога ще успеем да го открием. Съжалявам.

Той не спомена, че тялото на дъщеря й може да бъде от­крито някой ден, след година или две, от турист или ловец, или фермер, или строителни работници; но тогава то щеше да бъде разложено до неузнаваемост.

- Ами всички хора, които твърдят, че са я видели? - по­пита майката.

- Мисис Брайс, преди да предложите наградата, никой не се беше обадил. През двата дена, след като я оповестих­те, получихме над пет хиляди обаждания. Отделихме около хиляда, останалите просто не звучат правдоподобно.

- Ами Клейтън Лий Тъкър от Айдахо? - обади се Бен. - Няма ли да го проверите?

Девро се почувства обиден от намека на полковника, че не е направил всичко възможно, за да открият Грейси.

- Полковник, никога не бих пропуснал да проверя подобна следа. Изпратихме снимка на Грейси и увеличените снимки на заподозрените от мача в офиса ни в Бойзи. Събу­дих един от агентите там в пет часа сутринта, за да отлети до Айдахо Фолс и да разпита мистър Тъкър още тази сут­рин. - Девро сложи очилата си и разтвори една папка на бю­рото. - Агент Дан Къри току-що изпрати по факса доклада си. Мистър Тъкър не е могъл да разпознае Грейси и мъжете, нито пък... - Щеше да каже „татуировката“, но си спом­ни обещанието към полковника. А и татуировката вече не означаваше нищо. - Нито пък каквото и да било друго.

На лицето на полковника се изписа изненада.

- Полковник, в доклада на агент Къри пише също, че мистър Тъкър е искал да обсъдят дали правителството проследява НЛО в Айдахо, тъй като според него непре­къснато се появявали. Освен това според доклада мистър Тъкър признава, че след смъртта на съпругата си пие дос­та често. — Той поклати глава. — Това е проблемът с голе­мите награди, обаждат се всякакви откачалки.

- Тогава защо той ми каза нещо съвсем различно по те­лефона?

- Непрекъснато се случва. Когато се появи наш агент и им покаже значката си, изведнъж всички решават да кажат истината вместо измишльотините, които са скалъпили, за да получат наградата.

Полковникът, изглежда, не беше убеден и Девро му под­несе доклада на агент Къри. Бен го прегледа и бавно покла­ти глава.

- Полковник, сексманиаците с престъпни наклонности не прекосяват половината страна, за да отвлекат едно де­те. Нито пък отвличат деца, които после пренасят през ця­лата страна. Покушенията над деца са местни престъпле­ния, извършвани от местни престъпници срещу местни де­ца. Тялото на Грейси е в радиус от няколко километра от парка, уверявам ви.