Марк Хименес - Отвличането

Беше седем часът сутринта тексаско време, което озна­чаваше че на борсата в Ню Йорк е осем. След деветдесет минути компанията „БрайсУер“ щеше да пусне акциите си, за да се сбъднат мечтите на нейния създател. Основателят на компанията, президент и изпълнителен директор, пред­седател на борда на директорите и творчески гений, Джон Р. Брайс, който притежаваше докторска степен по алгоритми от Масачусетския технологичен институт и коефициент на интелигентност 190, лежеше смазан на дивана в кабинета в своя дом. Беше се свил под едно одеяло с емблемата на бостънските „Ред Сокс“. Момчешкото му лице беше заровено в плътните гънки на меката кожа, където облегал­ката на дивана се съединяваше със седалката. Питаше се каква е причината жена му да не го обича.

А той беше сигурен, че тя не го обича.

Бяха правили секс точно 249 пъти - по два пъти месечно през десетте години и четири месеца от брака им и веднъж преди да се оженят. Когато човек го изречеше на глас, зву­чеше страшно много, далеч повече, отколкото си беше меч­тал в института - веднъж на всеки петнайсет дни. Но пък питчерите от Висшата лига забиваха всеки пети ден. Само за статистиката, през същия период от време Роджър Клемънс беше изиграл 302 мача!

Той не вярваше, че Елизабет харесва секса с него, още по-малко пък, че изпитва оргазъм. Но го беше страх да по­пита. Малкия Джони Брайс беше попитал единствената си друга сексуална партньорка, шестнайсетгодишна проститутка, която беше преспала с всички синове на военните във Форт Браг, дали е получила оргазъм. Тя се беше изсмяла в лицето му.

- На мен са ми нужни повече от пет секунди, жребецо.

Сексът не беше компютърна игра.

За него обаче сексът беше компютърна игра, след като женските оргазми, бяха толкова необикновени, да не гово­рим колко капризен бе хардуерът и колко дълго трябваше да се настройва чувствителният софтуер. По женското тя­ло не можеше да насочиш мишката и да кликнеш. Нямаше клавиш „помощ“, нито „вълшебник“, който да го изведе стъпка по стъпка до желаното изпълнение. Ето защо се на­сочи към технически решения, дори си купи наръчник - „Женският оргазъм“ - и за своя изненада осъзна, че напис­ването на 25 000 реда код беше фасулска работа в сравне­ние с довеждането на една жена до оргазъм. Джон Р. Брайс обаче не се отказваше лесно. Той впрегна изключителната си интелигентност, за да изучи магията на оргазмите, за­щото беше сигурен - както бе сигурен в своя компютър, - че ако успее да докара Елизабет Брайс до оргазъм само веднъж - един-единствен път, - то пренебрежителното й отношение към него мигновено щеше да се превърне в дълбока любов.

Компютърните маниаци също се нуждаят от любов.

Беше изучил прег оръчителните техники в наръчника, все едно се готвеше за последния си изпит в Масачусетския технологичен институт, прилагайки нова техника на всеки две седмици, докато не ги изпита всички; той дори решава­ше алгоритми наум по време на секс, за да предотврати преждевременното еякулиране. В света на хакерите тази техника беше позната като „метода на звяра“ - изпробване­то на всяко възможно решение към един проблем, докато се откриеше вярното. Беше прилагал този метод много пъти в работата си, и то с голям успех. Но не и с Елизабет. Няма­ше съмнение, че вината е в оператора, той просто не беше годен да изпълни мъжествената задача по докарването на една красива и сложна жена като Елизабет до разтърсващ оргазъм. Джон Р. Брайс нямаше никаква идея къде греши.

По време на редките случаи, когато смяташе, че техни­ките като че ли й въздействат, когато усещаше, че тялото й откликва на неговия хардуер, точно в момента когато смет­неше, че тя е на ръба на мощен взрив, Елизабет сякаш за­мръзваше, все едно той беше издал неразрешена команда и контролният й панел затваряше програмата. Той изпразва­ше съдържанието на дискетата си и я изваждаше, тя става­ше от леглото и се заключваше в банята, оставяйки го да се тормози от необяснимия си провал. Защо жените не се раж­даха с прозорче, което поне да насочва към причината за грешката?

Никога не беше забравял рождения й ден, годишнината от сватбата им, Свети Валентин, Деня на майката. Винаги пращаше цветя и подаръци в офиса й. Дори се записа при личния треньор на компанията и тренираше всеки ден. Уси­лията му обаче нямаха осезателен ефект. Трябваше да по­следва съвета на Грейси - да подобри графичния си вид, да започне да се облича модерно, да се подстриже, да захвър­ли очилата и да си направи лазерна операция на очите. Бе­ше му казала, че така би изглеждал наистина страхотно. Ко­ето беше прозвучало обещаващо.