Марк Хименес - Отвличането

Еди отвори вратата и прокара лъча на фенерчето из вът­решността. Купето беше абсолютно чисто. Отвори жабката и видя мобилен телефон. Дженингс дори не се притеснява­ше, че някой може да го открадне.

Еди провери под седалката. Нищо. Повдигна гумената стелка на мястото до шофьора. Нищо. След това повдигна стелката на шофьорското място. Какво беше това? Снимка? Освети листа с фенерчето си. Наистина беше снимка, като онези снимки на престъпници, които принтираха от ком­пютрите. Само дето това не беше снимка на престъпник, а на голо момиче. Малко голо момиче. Детско порно. Еди поклати глава. По дяволите, беше сгрешил за този Дже­нингс. Той наистина беше перверзник.

Естествено, наличието на снимка с голо момиче в кола­та не означаваше, че Дженингс е отвлякъл дъщерята на се­мейство Брайс. И как щеше да обясни на началника си как­во е правил в колата на Дженингс? Еди се замисли за мо­мент, след това изтри крайчето, където беше хванал сним­ката, и я постави обратно под стелката.

Тихо затвори вратата и отиде до каросерията на пикапа. Дженингс имаше от онези покривала от фибростъкло с ма­лък отвор, през който могат да се вадят предмети, без да се сваля цялото покривало. Еди пробва отвора и както очаква­ше, той беше отключен.

Пъхна фенера и главата си вътре. Огледа близкия ъгъл на каросерията и зашари с лъча из нея. Тъкмо се канеше да извади глава, когато... Какво, по дяволите, беше това? В предната част на каросерията имаше нещо, което прилича­ше на риза, златиста, с номер... тениска.

Адреналинът му скочи до небето.

Той извади глава и се опита да се успокои, за да измисли как да постъпи. Ако докладва какво е открил и се окаже, че това си е тениската за боулинг на Дженингс, момчетата щяха да го подиграват поне един месец. От друга страна, ако това беше тениската на мъртвото момиче, можеше да повреди уликите, претърсвайки пикапа без заповед. Той си спомняше бегло обучението по обискиране и конфискуване на вещи; някъде май се споменаваше, че ако уликата е в по­лезрението ти, то всичко е наред. Еди се зачуди дали надникването в каросерията и оглеждането с фенерче спада­ше към това условие.

Мамка му, нямаше смисъл да си навлича подигравки за цял месец. Ще извади дрехата и ако се окаже тениска за боулинг, голяма работа. Ако обаче излезе, че е фланелка­та на момичето, ще я върне обратно и няма да признава, че я е пипал.

Еди отиде до патрулната кола, отвори багажника и изва­ди крика. Върна се до пикапа, пъхна се до кръста в отвора и протегна металното рамо. Захвана фланелката и я придърпа към себе си. Разгърна я и я освети с фенерчето, за да проче­те надписа.

„Торнадо“.

Обърна тениската. На гърба имаше номер девет.

Еди се зачуди дали един патрулиращ полицай може да претендира за наградата от двайсет и пет милиона долара.

В апартамент № 121 Гари Дженингс не можеше да заспи. Обърна се към жена си и опря буза в гърба й - тя беше за­почнала да спи на една страна с възглавница между крака­та - и обгърна с ръка заобления й корем. Бременна в сед­мия месец, тя беше станала по-едра от него, но това не го притесняваше.

Щеше да става татко.

На Гари му се искаше собственият му баща да беше жив, за да види внучето си, но той беше починал от инфаркт преди осем години - точно след онзи инцидент в колежа. Баща му беше умрял от срам. Беше се срамувал от собствения си син. И Гари не можеше да го вини. Господи, в колежа се бе­ше държал идиотски и накрая се издъни. Напиваше се, купонясваше, играеше голф и едва събираше кредити колкото да не го изхвърлят. Освен това се чукаше с която му падне, но какво, по дяволите, правеше една шестнайсетгодишна ученичка на купон на братството?

Днес щеше да е напълно пропаднал, ако не беше срещ­нал Деби.

Деби промени живота му. Каза му, че ще се опропасти, ако не се откаже от порочните си навици. А той се беше уморил да живее като отрепка. Беше му писнало вечно да няма пари. Ето защо реши, че си струва да се опита да стане порядъчен човек. Тя го убеди, че трябва да ходи на църква, да престане да пие и да пуши трева и да прекъсне абонамен­та си за „Плейбой“.

И излезе права.

Само две години след като се отказа от пороците си, ве­че беше женен, скоро щеше да става баща и работеше на страхотно място, Беше постъпил там преди шест месеца и засега все още беше обикновен програмист, който бълваше , компютърен код по дванайсет часа на ден, поддържайки се с десертни блокчета и енергийни напитки.

Но скоро предстоеше да получи отплата за изтощител­ните работни часове: акциите, предоставени му от компа­нията, щяха да се продават на борсата и той щеше да полу­чи един милион долара. Един милион долара! Веднага след като блокиращият период приключеше, той щеше да ги ос­ребри. Щеше да дари 10 процента на църквата - сигурен беше, че Деби ще настоява за толкова, макар че може и да успееше да я предума за 7,5 процента, — щеше да плати 15 процента данъци и да му останат около 750 000 долара. Щеше да внесе 100 000 долара в някой образователен фонд за бебето, за да осигури бъдещето му, щеше да купи на Де­би една хубава къща и да използва останалите, за да осно­ве собствена интернет компания.